През последните години у нас все по-често се говори за децентрализация. Темата се прехвърля като дъвка – ползвана при прокарването на определени местни политики и за подслаждане преди всякакъв вид избори. Когато обаче говорим за нея, първо трябва да се даде глас на малките общини, чиито кметове са убедени, че тя е популистки метод, а от нея имат интерес най-вече големите общини у нас.
Един от тях е кметът на Белоградчик – Борис Николов, който е четвърти мандат градоначалник, с малко прекъсване. Той не е привърженик на децентрализацията. “Няма как и да бъда, защото съм кмет на малка и бедна община”, коментира пред нас Николов. За толкова години на кметското място се е убедил, че децентрализацията се използва като популистки метод в България и обслужва определени интереси. “По различните закони един кмет има над 1100 задължения и отговорности, каква по-голяма децентрализация от това?! От нея печелят големите общини, но не и малките и тези със затихващи функции. Финансовата децентрализация е химера за нас, защото ако имате малка заплата, ще я сложите в един джоб, нали, няма да разпределите парите в пет джоба?!”, коментира градоначалникът на Белоградчик.
Тя се основава на това, че процент от приходите на общината ще останат в нея, но колкото по-малка е общината, толкова по-малък ще е този процент, и обратното. Затова децентрализацията е капан за малките общини, които са с малки приходи. Що се касае до изравнителната субсидия, с която кметовете биха могли да оперират по-лесно, при малките общини за последните десетина година тя е нараснала едва 2-3 пъти, докато при големите увеличението е 40 пъти.
За проблема говорят от години и от Сдружението на общините. Те също обръщат внимание на факта, че с повече от 800 задължения и отговорности натоварва българското законодателство местната власт. Някои от тях обаче далеч надхвърлят рамките на реалните възможности на администрациите по места. В значителна част от случаите, прехвърлянето на отговорности не е съчетано с предоставянето на необходимите правомощия и финансови ресурси и това остава траен проблем за българските общини.
Проблемът буксува от години
От Института за пазарна икономика (ИПИ) през годините няколко пъти са обръщали внимание на това, че е трудно да се осигурят достатъчно количество собствени приходи за общините, за да може те реално да осъществяват политики на местно ниво.
Нека да припомним, че в стратегията за децентрализацията още от 2006 г. се споменава, че държавата трябва да сподели част от постъпленията си по данък общ доход с общините. Това е дългосрочен стратегически ангажимент, който вече 15-20 години остава неизпълнен. Идеята му е да се открие връзка между социалните и икономически процеси на една територия – в случая община, и фискалното състояние на местната власт. “В момента такава връзка на практика няма”, изтъкват от ИПИ.
Около 70 са общини в страната, които не отговарят на първоначалния критерий за създаване на община с население от 6000 души. Това означава, че дори чисто фискално малките общини отчитат номинален спад в приходите си.
Кметските наместници са с още по-вързани ръце
Кметските наместници пък са с още по-вързани ръце. Причината е, че бюджетът на тези малки населени места се определя от общинските съветници в голямата община. Реално наместниците няма как да оперират с него. Проблемите не спират дотук, а примери има в цялата страна по конкретни казуси как наместниците няма как да реализират проекти заради орязани правомощия.
Какъв е изходът?
Изход има и той е в закона. От Сдружението на общините обясняват, че трябва да се промени чл. 14 от Закона за административно-териториалното устройство. Според него в момента е необходимо в селото да живеят поне 350 души по постоянен адрес. Желанието на кметовете е, необходимият брой постоянни жители да бъде 100, за да могат да имат по-големи правомощия.
Друг сериозен проблем е, че бюджетите, определяни от общинските съветници в големите общини, не са програмни и в тях няма ресурс за развитието на по-малките населени места в региона. Има случай в Северна България и показва ясно схемата – как при бюджет от 120 000 лв. кметът е изпълнил дейности за 100 000, но останалите 20 000 така и не му се разпореждат, за да финализира проекта.
Спънки и при европроектите като източник на финансиране
Градоначалниците на малките населени места не разчитат на децентрализацията, а на помощта от Европа по различни проекти. До колко обаче това винаги е ефективно? Заради вързаните бюджети за развитието на малките региони те кандидатстват по европрограми. Далеч не всяка схема обаче е подходяща за конкретната нужда на малките населени места. А основен бич е липсата на административен капацитет за подготовка и отчитане на проекти от този мащаб. В това отношение кметовете са поставени в положение да разчитат единствено на себе си.
Друг препъни камък е, че няма как населените места у нас да разчитат само на европейски проекти, тъй като по тях също има изискване за съфинансиране. Бившият депутат Мария Капон предлага от години промяна, която да направи малките общини с отчасти гарантиран бюджет. Според нея трябва да има програмен бюджет за общините, със заложени в него 30% за развитие.
