“Това, което си създал, това е твоят живот!”, е казал Дечко Узунов. Големият, един от най-големите български художници, признат за майстор на живопистта! Роден с харизма, с талант, орисан да успява и да вдъхновява. Създавайки живот върху белите платна, той е баща на някои от най-прочутите картини в родното изобразително изкуство.
Забележителният български творец е роден на днешната дата през 1899 г. в Казанлък.
В началото Дечко Узунов е ученик на Чудомир, а през 1919 г. е приет в Национална художествена академия в класа на проф. Петко Клисуров. Три години по-късно, Узунов заминава за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Там той се запознава с творчеството на Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман. По това време в града живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Николай Лилиев, Симеон Радев и други, които стават негови приятели, както и модели за портретите му.
Завръща се в България и завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов.
От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г.
Българският артист има редица самостоятелни изложби в София и още градове у нас. А негови картини не веднъж са красили галериите в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Неговото художествено наследство е изключително богато – рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, в карловския Дом на културата, в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София. Илюстрира множество книги, създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър.
Като знак на почит Художествената гимназия в родния му град носи неговото име.
Големият майстор на четката издъхва на 26 април през 1986 г. в София.
През 1999 г. ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност по случай 100 години от рождението му.
