Eксперти от различни обществени сфери се събраха на дискусията “Готови за дигитална трансформация”, организирана от БСК в партньорство с КНСБ и социалното министерство. Целта бе да се представят измеренията на дигиталното неравенство у нас и възникващите все по-големи предизвикателства пред бизнеса и работната сила. Дефинирани бяха и конкретни мерки и действия, които да предприемат публични институции, бизнес, НПО и социални партньори за преодоляване на негативните тенденции.
Икономическата логика на веригата “дигитализация-кадри-образование”
“В последните три години европейската икономика е изправена пред множество предизвикателства – ковид криза, война в Украйна, високи цени на енергийните ресурси, инфлация. Но недостигът на квалифицирани кадри на пазара на труда е проблем, който неизбежно съпътства българската икономика в последните десет години. В условията на ускорена дигитализация, необходимостта от усвояването на нови специфични умения за работа с новите технологии, става все по-осезаема. Това, от своя страна, поражда необходимостта от качествено ново преосмисляне на системите на образованието и обучението, особено на обучението на възрастните.
Ролите на всеки един от нас ще се променят, и то – със скорост, невиждана досега. В този смисъл, способността ни да се адаптираме, умението да учим, мотивацията да се развиваме непрекъснато, се превръщат в основополагащи качества във формиращата се нова икономика”, коментира председателят на УС на БСК Добри Митрев.
Според заместник-министър Наталия Ефремова развитието на изкуствения интелект (AI) поставя под въпрос съществуването на много работни места, а за други открива нови възможности. Ускоряват се и процесите на дигитална маргинализация. “С цел повишаване нивото на тези умения държавата отделя безпрецедентен финансов ресурс, в размер на над 1,16 млрд. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (за обучение на възрастни)”, съобщи тя.
Предвижда се до 2026 г. да бъде внедрена национална платформа за виртуално обучение на възрастни.
Предизвикателствата пред средната класа
Според Доброслав Димитров (БАСКОМ и БРАИТ), маргинализацията на част от обществото е проблем, създаден през предишните индустриални революции, а настоящата технологична революция допълнително усилва разделението между маргинални групи и всички останали. Според него българската индустрия се дигитализира много по-бавно от тази в останалите страни в Европа и света, преди всичко поради липса на съответните ресурси – финансови и човешки.
“Промяната е неизбежна! Тя вече е факт! Сега е важно да се погрижим тази технология да не бъде монополизирана от една или няколко големи компании”, предупреждава Димитров. Според него технологичната промяна засяга основно средната класа на т.нар. бели якички, които ще бъдат най-тежко ударени.
“AI изравнява полето на хората с опит и хората без опит. Опитът престава да бъде предимство на пазара на труда. AI не взима работни места, а хора, използващи AI взимат работни места. За първи път има възможност възрастни хора да учат със скоростта на младите и да променят професиите си – влизането в нова професия става много по-лесно и бързо. Имаме шанс още в близките месеци образованието, администрацията и бизнесът да влязат действително в 21-ви век, но трябва да действаме бързо и отговорно. В противен случай икономиката ни ще стане изцяло неконкурентоспособна”, каза още Доброслав Димитров.
Той подчерта, че всяка технологична революция е създавала повече работни места, отколкото е закривала, но трудността е в прехода. “Единственото ни спасение от негативите на изкуствения интелект са позитивите на естествения интелект”, заключи шеговито той.
Процесът в Европа
Изпълнителният директор на Eurofound Ивайло Калфин представи данни за разделението на пазара на труда, от гледна точка на възможностите за дистанционна работа. Според проучванията около 40% от заетите в ЕС могат да работят дистанционно, като това са преди всичко хора с високо образование и високо заплащане. Преобладаващата част (60%) от работните места в ЕС не позволяват дистанционна работа, като основната бариера е това, че дадена работа има значителна физическа обработка или задачи за манипулиране (медицинска сестра, сервитьор, водопроводчик и т.н.).
Калфин подчерта, че по ниво на дигитални умения България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния). По предприятия, използващи поне една AI технология, след страната ни са само Унгария, Кипър, Гърция и Румъния, а по предприятия, използващи роботи в производството си (8,7%), сме на десето място в ЕС (на първо място е Финландия с 13,8% от предприятията, а на последно място е Великобритания с 4,1%).
По данни на Евростат, на ниво ЕС, AI технологии в най-висока степен прилагат в своята дейност големите предприятия, като най-често (39,4%) това са технологии за ИКТ сигурност, следвани от технологии за производствените процеси (32,7%), за процесите на бизнес администриране (29%), за маркетинг или продажби (25,3%) и за логистика (17,7%). Най-малко AI технологии се използват за управление на човешките ресурси (11,2%). Прави впечатление, че все повече се използва AI в сектори с недостиг на работна ръка като туризма, транспорта, строителството и др.
Калфин подчерта още, че държавите с най-висока производителност и най-висок БВП са и с най-висок процент от населението с необходимите цифрови умения, тоест, има пряка връзка между дигитализацията (и, в частност – дигиталните умения) и развитието на икономиката.
