Днес се навършват 105 години от рождението на българския летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан 1944, полковник 2009) и носител на кръст за храброст (посмъртно) Димитър Списаревски.
Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена негова паметна плоча. Завършва Военното на Н. В. училище в София и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България.
От 1933 г. до 1935 г. е футболист на Левски (София).
През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните учения и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци.
Той загива едва на 27 години край село Долни Пасарел, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24, чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
По време на Втората световна война България се присъединява на страната на Тристранния пакт и е подложена на масирани бомбени атаки от англо-американските военно-въздушни сили. След година и половина безмилостни рейдове на т.н. “летящи крепости” Б-24 и Б-17 над 4000 цивилни граждани са убити, а разрушенията са повече от колосални, а центърът на София е сринат. Силите са неравни, а България е изправена пред най-опустошителната военна атака в историята й.
На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи „летящи крепости” Б-24 Либърейтър (в превод “Освободител”), охранявани от 50 изтребители се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите” преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.
Срещу близо 200 американски самолета се изправят едва 36 на българската авиация.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото, в Плана, пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
Така са спасени мирните жители на столицата, а името на българския летец-изтребител Димитър Списаревски остава в историята като символ на саможертвен подвиг.
Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.
След 9 септември 1944 година името на Списаревски целенасочено е обречено на забвение. За новата власт по това време той е загинал за Германия и следователно не е извършил никакъв подвиг.
