На днешната дата (24 октомври), всяка година от 1948 досега, се чества Международният ден на Обединените нации.
На 24 октомври 1945 г. приет е уставът на Организацията на обединените нации (ООН). Уставът й е ратифициран от петте постоянни страни членки на нейния Съвет за сигурност – Китай, СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, обаче съществува далеч преди тази дата.
Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция, още след Първата световна война. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста – Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс – среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по два въпроса – избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.
По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР) са допуснати до конференцията. Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в сила няколко месеца по-късно – именно на 24 октомври.
