На 14 ноември предстоят безпрецедентни избори за България. Освен 2 в 1 – парламентарни и президентски, те ще бъдат и трети поредна за годината.
В допълнение този вот ще е в разгара на най-тежката за страната ковид вълна до момента, като здравната криза и съпътстващите я мерки могат да се окажат най-важният фактор в предизборната кампания.
Априлските избори мобилизираха относително висок процент избиратели както в страната, така и извън нея, докато юлските избори бяха белязани от най-ниското ниво на избирателна активност в историята на демократичните избори в България.
Колебания в избирателната активност
При предишни проучвания на нагласите, анкетираните демонстрираха добра мобилизация да отидат до урните на 14 ноември. Седмица преди изборите вече не са толкова категорични. 43,3% са тези, които със сигурност заявяват, че ще дадат своя вот за парламент. Наблюдава се нарастване на дела на колебаещите се (11% по-скоро ще гласуват, а 7 по-вероятно няма да го направят). 38,3% са категорични, че няма да се включат в поредните избори. Това показва проучване на “Барометър България”, проведено в периода 4-9 ноември.
Отражението на COVID-19
На първо място са ковид кризата и големият брой на заразени и починали през последните две седмици, които първосигнално активират инстинкта за самосъхранение у избирателите, като тези от тях, които са по-несигурни и по-малко мотивирани в електоралните си пристрастия, са по-склонни да гледат на отиването до урните като на дейност от второстепенно значение, която биха могли да пропуснат.
Усложнен машинен вот
Усложненият машинен вот допълнително демотивира гласоподавателите, особено по-възрастните от тях, които не са убедени, че ще се справят с машините и се отнасят с подозрение към тях. Влияние върху самите изборни резултати ще окажат и текущите теми, вълнуващи обществото, като например дали и до каква степен учениците ще се върнат в училище.
По-голям интерес към вота за президент
Изборите за президент генерират относително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, макар че отново се наблюдава лека тенденция за разколебаване на избирателите.
50,5% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,2% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Нараства дела на тези, които по-скоро няма да отидат до урните – 5,4%. Категорично няма да го направят 36,6%.
Седмица преди парламентарните избори, анкетираните не показват значителна динамика в решението си за кого да гласуват.
Избори за парламент
Нагласите на избирателите все по-стабилно позиционират ГЕРБ-СДС като първа политическа сила след 14 ноември с 26,4%. Предстои да се види дали политическата изолация, в която партията е поставена, ще осуети съставянето на правителство с нейния мандат след изборите, но това не променя факта, че формацията е фаворит на най-голям процент от избирателите.
Според проучването БСП към момента се затвърждават на второ място с 15,8% подкрепа, като разчита и мобилизира своя твърд електорат. Като се има предвид профила на избирателите им обаче предстои да се види доколко ковид заплахата и машинното гласуване ще разколебаят част от избирателите на столетницата в изборния ден.
Анкетираните позиционират ИТН трети с 13,4%. И при предишните избори формацията се въздържаше от участието в предизборна кампания, но трябва да се отбележи, че при тези избори представителите ѝ са особено мълчаливи дори и в социалните мрежи, на които предимно разчитат. По този начин те определено не успяват да възстановят дори и от части загубената подкрепа, но към момента спадът при тях като че ли е намалил темпото си.
ДПС не отбелязват динамика в подкрепата към тях (11,4%), като разчитат предимно на традиционните си избиратели. Настоящото проучване не отчита гласовете, които движението ще привлече в чужбина, но в рамките на страната анкетираните ги нареждат на четвърто място.
„Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев се включи в политическия живот със заявката да бъде значим фактор в бъдещия парламент, като привлече широк кръг избиратели от ляво и от дясно. Към момента обаче може да разчита на подкрепата на 11,2 % от анкетираните, предимно с десни убеждения, като търпи и известно разколебаване сред избирателите си след решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков и доста противоречивите му обяснения по темата през последните месеци.
Седмица преди изборите „Демократична България“ не успява да мотивира избиратели извън кръга на обичайните си поддръжници с крайно либерални десни убеждения, жители на големите градове. В допълнение „Продължаваме промяната“ успява да „открадне“ гласове от тях, което допълнително утежнява ситуацията на партията, която по начало си поставя високата цел да е значим фактор в следващото управление. Към момента това изглежда трудно осъществимо с 8,1% заявили твърдо желание да гласуват за тях.
Броени дни преди вота ИБГНИ, които винаги са заявявали особено гласовито претенциите си към всяка потенциално управляваща формация, почти сигурно остават под чертата. С подкрепата на едва 2,9% от анкетираните те трудно ще прескочат изборния праг.
От друга страна ВМРО имат своите шансове да подобрят значително резултата си от предходните избори и дори да стигнат до парламентарно представителство. Партията, която е единствената националистическа формация, която може да се похвали едновременно със стогодишна история, утвърдени ценности и същевременно модерна позиция спрямо актуалните проблеми, успява са спечели подкрепата на 3,7% от респондентите.
Избори за президент
Седмица преди края на кампанията, Румен Радев продължава да заема водеща позиция с 44,6% подкрепа от анкетираните, макар и да търпи леки щети заради ковид мерките на служебното правителство и въвеждането на т.нар. зелен сертификат. Настоящият президент почти със сигурност няма да спечели президентските избори на първи тур и ще участва в балотаж.
Вторият участник при евентуален балотаж ще бъде Анастас Герджиков, издигнат от инициативен комитет и неформално кандидат на ГЕРБ. На първи тур настоящият ректор на СУ може да разчита на 27,3% подкрепа.
Останалите кандидати в президентската надпревара, остават доста назад в състезанието за подкрепа на гласоподавателите. Мустафа Карадайъ, който разчита на твърдата подкрепа на електората на издигналата го партия – ДПС, би получил 11,4% от гласовете.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, издигнат от инициативен комитет и неформален кандидат на крайно либералната десница, успява да мобилизира едва 6,4% от вота на анкетираните, като този резултат го оставя далеч назад спрямо кандидатите за евентуален балотаж.
Патриотичните формации също влезнаха в своеобразно противоборство в изборите за президент, което към момента печели кандидатът на ВМРО Милен Михов с 3,1% подкрепа – значително по-напред спрямо останалите кандидати на националистическите формации.
