Добрякът. Човекът. Актьорът с може би най-убийствените като изпълнение роли. Григор Вачков е роден на днешния ден през 1932 г. в село Трънчовица. Завършва Лозаро-винарско училище в Плевен, а после – ВИТИЗ. Веднага е приет на работа в Държавния сатиричен театър. Дебютът му в киното е през 1960 г. Десетина години по-късно изиграва капитан Димитър Бомбов – Митко Бомбата в телевизионния сериал “На всеки километър”. Има над 40 игрални филма и стотици театрални постановки. Снима се в “Последно лято”, “Мъжки времена”, “Най-добрият човек, когото познавам”, “Кит”, “Князът, “Топло”.
Последната му роля – във филма “Мера според мера” остава недовършена – поваля го тежък инсулт. Григор Вачков умира на 47 години, на 18 март 1980 г. след 6-дневна битка за живот си.
“Имаше страхотно чувство за хумор, но умората и болестите често го правеха тъжен”, спомнят си негови близки. За хиляди той беше просто Гришата – мълчалив и кротък, с някаква особена мъдрост.
Нека да си спомним за него чрез образите и думите, които ни остави:
“Знаех целия Чудомир наизуст. “Че ти – какво, можеш артист да станеш” – казваха приятелите ми. “Аз! Артист! – недоумявах – едно никакво момче, селско”.
“Хуморът е най-сполучливото средство за самозащита.”
“Киното е много по-масово, по-популярно. Но на мене ми е по-добре и по-леко в театъра. Там е истината – в трите измерения. Там имам възможност да погледна всеки един, да обхвана с очи всичко, да се проверя чрез публиката. А в киното се работи слепешком. Резултатът там се вижда много по-късно, когато вече няма възможност за поправка.”
“Невена Коканова. Тя е чудесен човек. Жалко, че не всички я познават, както аз я познавам. Сътрудничеството ни в театъра с нищо не може да се замени. Такова усещане, такава искреност! Макар че как мога да я отделя от Татяна Лолова, от Стоянка Мутафова – те са големи актриси. Или пък от Кольо Анастасов, Нейчо Попов, Парцалев. Чудесни приятели”.
“Какво би се получило, ако след невероятния успех на “На всеки километър”, където за всички аз съм Митко Бомбата, се явя между хората като един помпозен, високомерен артист? Че нали зрителят веднага ще се огорчи. Обаянието на героя ми ще изчезне. Обратно, то ми е в характера, аз започвам веднага на ти с човека. Той така иска, както е бил с мене, докато ме е гледал на екрана. Навсякъде аз го удрям по рамото: “Е -е-е, какво правиш!” – разговарям приятелски. Стотиците писма, които получавам са вече съвсем друго, те показват, че не греша”.
“Едно момиче от Мездра ми изпрати един обемист тефтер – алманах с 30 въпроса, на които ме молеше да й отговоря. Отговорих й заедно с другите мои колеги. Друго момиче от Стара Загора ме моли така да и пиша писмата, че да ги получава винаги в четвъртък. Едно дете от Хасково ми изпрати бурканче със сладко от портокалови кори. А над писмото на ученици от Девин плакахме като деца: “Скъпи другарю Вачков, ми пишеха те. – Научихме, че сте болен от бъбречна болест и нашият клас Ви изпраща боровинков сок”. Изпратиха ми няколко пъти. Аз го изпих с огромна вяра. Тази тяхна чистота не може да не ми помогне”.
“Аз имам един идеал, един път – на народностното, истинското, земното. Всичко това е споено с един хубав поглед в бъдещето, с чувство за утре, за вдруги ден”.
