Приготвянето на зимнина започва още от пролетта и продължава до късна есен.
Полина Василева от видинското село Покрайна прави точно това – стотици буркани със сладка, компоти и туршии. Готовата продукция обаче праща в чужбина.
Над 1000 буркани с лютеници, сладка и консерви е успяла да приготви Василева. Към наследените от майка си рецепти, добавила и научените в Италия, защото до скоро живеела в чужбина, съобщава БНТ.
„Така са ходили нашите баби, нашите прабаби. Това вече се е изгубило в нашето бъдеще. И просто исках нещо да върнем назад.
Първо започнахме с компотите – от ягоди, от череши, вишни, ябълка… После почваме с лютеничките, с туршиите. Имаме страшно много – три, четири вида имаме туршия. После почваме сладката и така… Последно завършваме с киселото зеле. Всеки ден се захващам с нещо да правя. То е рязане, подготвяне на буркани. Всичко е домашно. Нямаме никаква химия в тях. Абсолютно чисто и натурално“, разказва Полина.
Обикновено помагал съпругът ѝ, но сега се наложило сама да се справя. За приготвянето помагала и майка ѝ, но с напътствия по телефона, защото и тя от години е в чужбина. Полина не записва рецептите. Харесва ѝ да добавя и по нещо от себе си. Тънкостите е готова да сподели с приятелки, но не всичко.
„Доста не казвам, защото все пак най-сладката рецепта тя трябва да си остане вкъщи, у дома. Има рецепти, които не ги казвам. Вкусват яденото и се чудят какво има в него, но има нещо, което не могат да познаят“, признава Полина.
Повечето от бурканите изпраща в чужбина – Австрия и Италия, където са майка ѝ, съпругът ѝ и две от сестрите.
„Изпращаме. Те ми изпращат. Аз изпращам. Домашното, по-хубаво от домашното няма. Примерно моята сестра, която е в Австрия, на нея изпращаме кисело зеле, сухи чушки, лютенички, туршии. Най-вкусно е, когото цялото семейство е събрано около масата, а както ние сме разпилени, ние се включваме по камера. Сядаме. Винаги се реди масата. Виждаме се и тогава сядаме да вечеряме или да обядваме“, допълва тя.
Василева се надява скоро голямото ѝ семейство да се събере отново у дома в Покрайна.
