Статистиката за 2025 г. и за първия месец на 2026 г. показва, че България е с една от най-скъпите електроенергии в Европа, което значи загуба на конкурентоспособност, по-висока цена на продукти и услуги, които излизат от нашата индустрия, което се отразява и на обществото, като създава инфлация. Това каза на пресконференция председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.
„Цените в Европа също са високи, като това се дължи основно на войната в Украйна, но цената в България за миналата година е била 107 евро на пазара „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Само в Италия, Румъния и Унгария е малко по-висока от нашата. Нашата цена е с 20 на сто повече от тази в Германия, 70 процента повече от тази във Франция и Испания, а спрямо скандинавските страни е 5-6 пъти по скъпа“, каза още той. И подчерта: “Това е убийствено за нашата икономика”.
“Ние се борим да продължи компесаторният механизъм за високите цени на електроенергията”, добави Домусчиев. “Ние сме за зелен преход, за Зелена сделка, за повече зелени производства на електроенергия, но трябва всичко да става плавно и с такъв преход, че индустрията да може да си го позволи и да го реализира в сроковете, които се поставят. А не всичко да става с някакви директиви, които те заставят да направиш нещо от утре. Технологически, обаче, много неща не са възможни”, изтъкна още той.
Домусчиев изрази и притеснения за строителството на новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“, за които правителството „Желязков“ и конкретно енергийният министър Жечо Станков отказват да съобщят цената.
“Подписват се консултантски договори, а наскоро изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Петьо Иванов обяви, че вече са изхарчени 500 млн. лева (250 млн. евро) за развитието на проекта за двата нови реактора. В капитала на дружеството има налети вече близо 1.5 млрд. евро. Всичко изглежда много парфюмирано, но кой ще плати сметката, при положение че такава централа се строи 15 – 20 години? Има ли бизнес план? Не е обсъждан, а милиардите разходи си вървят“, каза Домусчиев.
Той засегна и темата със скандалния опит на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и АЕЦ „Козлодуй“ да дадат 100 млн. евро за 68 декара частна земя, където ще се строят двата реактора. Заради публичната негативна реакция – сделката се определя като корупционна и от опозицията, и от бизнеса, и от експерти – БЕХ се отказа да купува нивата. И се подходи, както трябваше по принцип – да се мине през процедура за отчуждаване.
Пресен пример са тия пасища, дето трябваше да се купят за 100 милиона евро. Благодаря на журналистите, че го отразихте. Такива неща не трябва да се крият“, каза Домусчиев.
Председателят на КРИБ не пропусна и темата с постоянните аварии в съществуващите блокове, което води до тяхното спиране и ограничено производство, което пък вдига цената на тока на свободния пазар.
“Продължават злоупотребите и в съществуващите мощности – блокове работят с намалена мощност заради суперскъпи, но супернекачествени ремонти. Всички знаят кои фирми ги правят. Разследвайте ги, защото накрая сметката я плащаме ние“, каза още той.
Накрая Домусчиев призова за пълна либерализация и край на кръстосаното субсидиране: „В момента индустрията субсидира цената за бита. Дори аз вкъщи получавам евтин ток, без да съм беден, което не е нормално. Това го има само в България – първенци сме по неща, които ги няма другаде. Помощи трябва да има, но за бедните през социалното министерство. Всички останали трябва да си плащаме тока такъв, какъвто струва“.
Като алтернатива на скъпите мегапроекти той посочи ВЕИ и системите за съхранение: “Бързото внедряване на батерии дава възможност да се балансира системата за много по-малко пари, отколкото да се строят АЕЦ-и или ПАВЕЦ-и. Това е бъдещето, но трябва да се опростят процедурите, защото на хората не им се занимава с бюрокрация“.
Основният приоритет за Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) през тази година е макроикономическата, финансовата и данъчната стабилност, оповести Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР за 2026 г. По думите му фокусът за бизнеса през настоящата година не е по-различен от този при предходните, а той е икономическата стабилност и ускореният растеж. “Политическата нестабилност за съжаление не позволява с темповете, с които бихме желали всички тези неща да се случват и да имаме просперираща икономика и индустрия, и по-богати български граждани”, посочи Митрев.
Той определи като нов приоритет за асоциацията запазването и прилагането на принципите на пазарната икономика. „За нас е важно държавата да се придържа към фискалните правила. Данните за изпълнението на бюджета показват чувствително завишение на приходите от данъци. Това означава, че имаме добър данъчно-осигурителен модел. Опитите той да бъде променен в проекта за бюджета за 2026 г. и за увеличение на данъци и осигуровки изкараха активните хора на площадите“, каза Митрев.
По отношение на зелената сделка той каза, че работодателите подкрепят декарбонизацията, опитите за намаляване на въглеродните емисии, но не и това да е за сметка на резултатите на заводите и фабриките, а да става планирано и съобразно възможностите на фирмите.
Според него членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е важна тема. “България от доста година преговаря да бъде част от този проспериращ клуб”, отбеляза той.
Сред приоритетите на АОБР е и изключването на България от т.нар. сив списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия. „България е единствената страна от Европейския съюз, която е в този списък, което се отразява сериозно имиджово по отношение на това в каква среда инвеститорите могат да работят у нас“, отбеляза Митрев.
Образованието е друг приоритет на асоциацията. “Няма как да имаме просперираща икономика и общество, ако нямаме качествено и достъпно образование, каза Митрев.
Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев представи приоритетите на АОБР в областта на бизнес средата и икономиката.
Един от тях е запазването на съществуващия данъчен модел и данъчно-осигурителната тежест и намаляване на дела на БВП, който се преразпределя през държавния бюджет. „През последните 10 години има траен ръст както на приходите от данъчно-осигурителни постъпления, така и на дела на преразпределяне през държавния бюджет. Ето защо бяхме и толкова остри в реакцията си, когато се започна дискусията за първия вариант за бюджета за 2026 г. Такъв тип тенденция не е положителна за страната“, каза той.
За бизнеса е важно също намаляването на административната тежест, което минава през електронното управление във всички области.
Насърчаването на инвестициите в реалния производствен и добивен сектор, въвеждане на реално програмно бюджетиране и обвързването на публичния сектор с измерими цели и резултати, повишаване на ефективността на публичния сектор, в т. ч. намаляване на административните структури и числеността на заетите в тях, също са част от програмата на асоциацията за настоящата година.
Асоциацията настоява и за заплащане на осигурителни вноски от страна на държавните служители.
От АОРБ призовават и за недопускане на ново отлагане на принципа „замърсителят плаща“ при определяне на таксата за битови отпадъци. Освен това искат при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се премахват две съществуващи.
Сред приоритетите на асоциацията е активизирането на инвестициите в железопътния, въздушния, морския и речен транспорт и връзките между тях.
За стимулиране на инвестициите, пазарно внедряване на иновациите и въвеждан на нови технологии, настояват още АОБР.
АОРБ настоява за гарантиране на компенсаторния механизъм за високите цени на електроенергията.
Друго искане е приемане на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия. Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за зелената сделка с оглед на постигането на структурен и балансиран подход при формиране на национални политики по зеления преход във всички елементи и рекалибриране на зелената сделка. Изграждане на нови производствени мощности в областта на енергетиката само при конкурента среда за потребителите. Повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“, са сред другите приоритети на асоциацията.
От АОБР призовават и за преминаване към пълна либерализация на пазара на електроенергия с ограничаване на субсидирането на цените само до енергийно бедните, както и за насърчаване на мерки за масово внедряване на системи за съхранение на енергия в комбинация с възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, както и на водородни зарядни станции с цел постигане на целите на зелената сделка.
Председателят на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов представи приоритетите на работодателите в областта на образованието и пазара на труда. Сред тях са ориентирането на средното и висшето образование към потребностите на пазара на труда, както и въвеждане на конкретни измерители за качество на обучението.
От асоциацията настояват за развитие и разширяване на дуалното обучение за подготовка на квалифицирани кадри чрез партньорство между образователната система и бизнеса, съобразно потребностите на икономиката.
Другите приоритети са повишаването на дигиталните умения на населението, в това число на бизнеса и работещите, насърчаването на дигитализацията на икономиката и осигуряване на среда за използване на изкуствения интелект, повишаването на финансовото грамотност на населението с приоритетен фокус върху ученици и студенти, изготвянето на програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и пазара на труда лица чрез задължително образование, чрез труд, включително чрез финансови санкции и стимули.
От АОРБ за пореден път искат и въвеждане на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определяне на минималната работна заплата.
От асоциацията се обявиха и за по-нататъшно облекчаване, ускоряване и поевтиняване на процедурите за достъп на работна ръка от трети страни до пазара на труда в България.
Приоритетите на асоциацията в областта на социалната политика и здравеопазването, представени от Добри Митрев, включват укрепване на капиталовите стълбове в пенсионния модел, възстановяване на връзката между осигурителни принос и размера на получаваната пенсия, подобряването на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане. От АОРБ искат също пълен преглед на инвалидните пенсии, здравна реформа с акцент върху превенцията и профилактиката и оптимизация на болничната мрежа.
АОБР е създадена през 1995 г. като обединение на национално представителните работодателски организации, с цел единно представителство на българските работодатели пред националните и международните институции.
Наетите в предприятията, членуващи в четирите организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), представляват 82 на сто от всички наети в България, а брутната добавена стойност, която произвеждат, е 86 процента.
