Изправени сме пред забележителен феномен – пусков механизъм за развитие на зависимост от детска възраст – пребиваването от най-ранна детска възраст във виртуална среда или т.нар. екранни деца. Това е тезата на доц. д-р Стоян Везенков, специалист по неврофизиология.
В интервю за БНР Везенков уточни, че сме свикнали да адресираме зависимостите към тийнейджъри и възрастни хора, а изведнъж при бебета и подрастващи до 3 или 6-годишна възраст се очертава възможност да развият зависимост, която компрометира цялото детско развитие.
„Досега човечеството не е било изправено пред подобно предизвикателство. Всичко това се случва под бурното развитие на технологиите от една страна и от друга – забавяне на научните изследвания, които показват директните увреди върху детското развитие заради употреба на екраните. Трети фактор е тоталното подценяване на проблема от страна на родители, възпитатели, учители“, коментира доц. Стоян Везенков в предаването „Преди всички“.
Ключовият момент, според него, е родителите да са информирани от тази сериозна опасност, защото именно те се изкушават да подадат екрана на детето в опит да спечелят време за себе си.
Детето първо трябва да формира езикова система и бурно да развие интелекта си, да бъде в досег с природата, преди евентуално електронните устройства да се използват като инструмент за реално развитие, а не като виртуална среда, в която детето да пребивава.
„Аз лично бих казал 9-10 години, което може да прозвучи крайно, но има достатъчно изследвания, които да потвърдят, че едно гениално дете, да речем, е развило зависимост и го „нормализираме“, става с дефицити, нормално развиващо се дете. Потенциалите, които би могло да развие, са компрометирани“, категоричен е Везенков.
До третата си година детето трябва да има чисто физическо развитие, двигателна активност, а през екрана се стимулират само слухът и зрението – всички останали системи не се развиват, изтъкна специалистът по неврофизиология.
Много родители използват телефона и таблета като награда, отбеляза доц. Везенков.
„За да може детето да си достави „дигиталния хероин“ като награда. Така се започва. И реално – рано или късно, рискът от развитие на дигитална зависимост просто се случва. Дори 10 минути на ден, една широка врата отваря към виртуално пребиваване дори на една по-късна възраст.“
Според Везенков дете с вече развит интелект само за няколко месеца може да си набави всички дигитални умения и способности, включително да програмира.
„И в 10 клас да дадете на едно дете, което никога не е виждало телефон или компютър, за една година ще надмине всички, които от 3-годишна възраст използват телефони, защото има капацитетът на нервната система и интелектът да усвоява способности, да се учи. Екраните всъщност отучват децата ни и компрометират процеса на учене.“
Сред признаците на развиване на зависимост доц. Стоян Везенков изброи смущения в съня и храненето, агресия при отнемане на устройството:
„В момента, в който му вземете телефона, започват истерични изблици, агресивно поведение, все едно сте му взели „дозичката“. Всичко се ориентира и центрира около ползването на телефона.“
При веднъж заформена зависимост, родителят не може да се справи сам – терапевтите са наясно, че със зависимости се работи продължително, посочи доц. Везенков.
„Не е достатъчно да се ограничи екранът, тоест да имаме един детокс, защото резултатът ще е още по-краен и йо-йо ефектът от последващо връщане към екраните ще бъде още по-сериозен. Веднъж влезли в този капан, ни трябва специализирана помощ, а такива специалисти няма в момента в България.“
