Наводнения, пожари, градушки или засушавания, а понякога дори и обикновеният сняг, който всяка година през зимата пада, успяват да изненадат част от българското общество – дали земеделските стопани, отделните хората, общината или държавата. Само по себе си е логически невъзможно да се изненадаш от събития, които регулярно се повтарят или се случват с висока честота, но у нас очевидно това е стандарт. Последните няколко седмици сме свидетели на зачестили оплаквания на земеделските производители от падналите градушки – последно в районите на Садово, Сливенско, Смолян, Оградна, Симеоновград, Хасково, Русе.
По данни на НСИ през последните години установените щети от кризисни събития, свързани с природни и други бедствия, варират между 30 и 500 млн. лв. годишно. Отделените средства за възстановяване от щетите са по-малко и по данни на националната статистика малка част от тях идват от застрахователни обезщетения. Щетите имат нерегулярен характер (независимо че събитията се случват сравнително регулярно) и могат да са значителни по размер. Те могат да са критични за малък бизнес и за такъв, който не е взел мерки по споделяне на риска. За това предупреждават от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В много от случаите стопаните не застраховат своите насаждения, реколтата, животните или площите си. Ниската застрахователна култура в България има дълбоки корени – тя е свързана както със силното недоверие към застрахователните компании, така и с порочната възможност регулярно да се получат компенсации от страна на държавата.
Какво прави държавата
Ролята на държавата при възникване на кризисно събитие трябва да бъде роля на „последна инстанция“, но тя се е превърнала в стандарт за намеса и обезщетяване на пострадали хора и бизнеси, т.е. в първа инстанция. Годишно се заделя ресурс от около 80 млн. лева в бюджета под формата на резерв за непланирани разходи, който обаче включва както разходи и за превенция, така и за възстановяване от последиците от кризисни събития.
Тези средства се насочват към възстановяване на щети върху публична общинска и държавна собственост, но често пострадали домакинства или бизнеси очакват да им бъдат възстановени щетите бързо и изцяло със средства от бюджета, без да обмислят най-напред застраховане на своята собственост. Например, в момента действа национална схема за подпомагане на застраховането в сектора на селското стопанство – одобрена е държавна помощ за доброволно застраховане на земеделска продукция в размер на 5 млн. лв. годишно в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“, която покрива частично застрахователните премии на земеделските стопани, но въпреки това интересът към нея вероятно е нисък.
“Всякакъв вид държавна подкрепа ощетява данъкоплатците за сметка на определени групи в обществото, докато самите играчи в сектора нямат стимул да поемат последствията от своето непазарно поведение. По-лесно е да затвориш мост и да извикаш камерите на сутрешния блок, вместо да споделяш отговорност и да платиш да това”, изтъкват от ИПИ.
