Държавните институции ще издирват хората, които нито учат, нито работят. По обявени през месец май данни от Агенцията по заетостта на този профил отговарят 1 милион българи.
Целта е тези хора да бъдат включени в специален регистър и институциите да се опитат да ги активират. Тази стара идея стигна почти до финалната права, след като преди седмица кабинетът прие постановление за обмен на информация между Агенцията по заетостта и други институции. По силата на родните абсурди този обмен става възможен едва след законова промяна. Предстоят няколко месеца, в които ще се подготвя създаването на регистъра, пише в. “Сега”.
На първия етап от създаването на регистъра Агенцията по заетостта ще получи данни от няколко институции за хора на възраст от 16 до 65 навършени години – от НАП, МОН, Главната инспекция по труда, Агенцията за социално подпомагане, НОИ, Националната експертна лекарска комисия и даже Главната дирекция “Изпълнение на наказанията” към МП.
Целта е да се установят хората, които нито работят, нито учат, нито са с увреждания и ТЕЛК, нито на социални помощи или в затвора. Ще бъдат събрани ЕГН-та на хора в определената възрастова група, които са ученици, студенти, докторанти, осигурени, осигурители, хора в професионално обучение, като тази информация ще бъде защитена с парола, пише в постановлението.
След като се събере тази информация, АЗ ще предостави достъп до нея на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към МРРБ, както и данни за лицата, регистрирани като безработни. ГРАО ще съпостави данните с регистъра на населението и в рамките на един месец ще върне на АЗ данни за хората, които не са включени в първите списъци. АЗ ще получи имена, ЕГН, настоящ адрес.
Информацията в регистъра ще се обновява регулярно, като всяка от тези институции ще е длъжна да подава данни, актуални към 31 декември на съответната година, пише в постановлението на МС. Информацията ще се предоставя ежегодно до 31 март на следващата година.
Оттам нататък следва да се осъществи контакт с въпросните неактивни лица и те да бъдат активирани. За целта хората ще бъдат търсени по адреса на местоживеене, по телефона, по електронната поща или по друг начин, пише в постановлението. Под активиране пък се разбира поредица от действия, които са свързани с информиране, консултиране, насочване за самостоятелно търсене на работа или регистрация в териториално поделение на Агенцията по заетостта.
Под различни форми за идентифициране на неактивните хора се говори от над 10 години. Текстът в закона за насърчаване на заетостта, по силата на който бе прието постановлението е от 2022 г., като уж влезе в сила на 1 януари 2024 г., а се задвижва с голямо закъснение. Известна представа за неактивните хора на този етап може да се получи от наблюденията на работната сила на НСИ.
Според последните актуални данни за лица извън работната сила на възраст 15-64 г., които за първото тримесечие на 2025 г., те са 1,061 млн. души. 101 700 желаят да работят, но нямат работа. 960 000 не желаят да работят, като само половината от тях – 447 700 души, са обхванати в образование или обучение. 125 400 не работят поради заболяване. 258 000 не работят по лични или семейни причини. 112 200 души не желаят да работят, защото са пенсионери, въпреки че 64 г. не е особено висока възраст за оттегляне от активен живот (все пак възрастта за пенсиониране на жените е под този праг – 62 години и 4 месеца).
