Държавната субсидия остава основен източник на приходи за партиите у нас и през миналата година. Това показват подадените финансови отчети на формациите в Сметната палата. На общо 38 391 735 лв. възлизат официалните приходи на политическите партии у нас за 2021 година, отчитат от Института за развитие на публичната среда.
Както винаги, държавната субсидия остава основен източник на приходи – 47% (или 18 058 424 млн. лв.) от всички постъпления в партийните каси. От такава субсидия са се ползвали 13 политически формации през 2021 г., някои от които са коалиции от партии.
Вратичките на даренията и членския внос
Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е била формирана от дарения – 28% от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13 на сто от партийните попълнения – или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три парламентарни избора, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.
Седемте формации в настоящия парламент са отчели постъпления от 28 038 000 лв. Това са 73 % от приходите на всички български партии за миналата година. Делът на субсидията е 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да се отчете ролята на четирите предизборни кампании през 2021 г.
Защо основното финансиране на партиите е от държавата?
Субсидиите за политическите партии възникват като алтернатива на набирането на дарения. Целта е партиите да получат финансов гръб, който да ги направи независими от различни икономически интереси. С други думи, плащайки партийни субсидии, държавата гарантира, че партиите получават достатъчно пари, за да се издържат, без да се обръщат за финансова помощ към частни лица. В подобен сценарий частните лица могат да диктуват какви да бъдат политиките на партията. Така би се създала предпоставка партиите да управляват в частен, а не в обществен интерес. Това от своя страна може да доведе до политическа корупция.
На хартия обаче мотивите звучат повече от добре. Но веднага трябва да се запитаме – защо е разрешено да се правят дарения на партиите? И не са ли даренията тези, които ги обвързват с частни интереси? Не са ли тогава партиите своеобразен вид публично-частво партньорско и лост между държавата и бизнеса? Въпрос на лобита и политически игри – стари, колкото светът.
Затишие преди местните избори догодина
От общо 124 политически формации у нас цели 54 не са декларирали никакви приходи за миналата година. Това са 44% от регистрираните политически субекти. На практика това показва, че те не са развивали никаква дейност.
От Института за развитие на публичната среда предполагат, че тези формации вероятно ще покажат някаква активност около задаващите се догодина местни избори.
Правилата – зависими от волята на депутатите
Според Закона за политическите партии, право на държавна субсидия имат партиите с не по-малко от 1% подкрепа на последните парламентарни избори, както и всички коалиции, излъчили народни представители. Размерът на тази помощ обаче не е обвързан с обективен критерий, а зависи само от волята на депутатите.
През 2021 г. сякаш удобно за всички субсидията се задържа на 8 лв. на получен действителен глас. Тук трябва да отбележим, че от “Има такъв народ” получават по 1 лв. на действителен глас. Също толкова, но за периода 4-и април – 30-и юни, са взимали и от “Изправи се.БГ” (част от коалицията “Изправи се! Мутри вън!”). И двете формации са заявили, че не желаят да получат пълния размер на помощта, тъй като ще се съобразят с мнението на гласувалите в референдума от 2016 г. (един от въпросите тогава, бе за намаляването на субсидиите на 1 лв. за глас).
