Дигиталният сектор продължава да води динамиката в българската икономика. Секторите на информационните и комуникационните технологии и професионалните услуги (включително аутсорсинга) генерират приходи от около 20 млрд. евро, като над 80% от дигиталната икономика е концентрирана в София. Разширяването към вторични центрове като Пловдив, Варна и Бургас носи силен локален ефект и е от решаващо значение за успеха на регионите. На този фон всяка промяна в европейската регулаторна рамка за данни, киберсигурност и изкуствен интелект има директно и значимо въздействие върху България – едновременно като производител на дигитални услуги и като пазар, който тепърва интегрира AI в традиционни сектори. Темата дискутират от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Европейската комисия представи т.нар. „Дигитален омнибус“ – пакет, който трябва да подреди и опрости европейските правила за данни, киберсигурност и изкуствен интелект. Идеята е да се намали бюрокрацията и да се подкрепи технологичния сектор и конкурентоспособността на Европа. Нов анализ на Наблюдателницата на регулациите в ЕС (виж EU Digital Omnibus: Simpler Rules, Same Regulatory Weight) обаче предупреждава, че тази инициатива прави твърде малко за опростяване на регулациите и не гарантира, че Европа ще се възползва от потенциала на новите технологии.
Какво всъщност е „Дигиталният омнибус“?
Този пакет е замислен от Европейската комисия като начин да направи дигиталните правила в ЕС по-ясни и по-лесни за прилагане. Идеята е различните закони да се съгласуват по-добре помежду си, да се махнат излишни припокривания и бюрокрация и така компаниите и институциите да губят по-малко време и ресурси в административни процедури. Целта е това опростяване да не отслабва важните защити – например за личните данни, киберсигурността и безопасното използване на изкуствен интелект, но в същото време да помогне на ЕС да бъде по-конкурентен и по-ефективен в дигиталната икономика.
Пакетът е част от по-широката програма на Комисията за конкурентоспособност и „прочистване“ на натрупаните регулации. Той се фокусира върху три теми:
- Данни и „бисквитки“ – да се опростят правилата за данните, така че съгласието за „бисквитки“ и проследяване да работи по-гладко и да е по-малко досадно за хората;
- Киберсигурност – уеднаквяване на докладването на инциденти между няколко ключови акта (NIS2, DORA и CER).
- Изкуствен интелект – технически уточнения и изглаждане на прилагането на законодателството за изкуствения интелект (AI Act).
С тези промени Комисията се надява да намали „спирачките“ от прекалени регулации за фирмите в дигиталния сектор, да насърчи растежа и инвестициите и да свие административната тежест поне с 25% за всички компании (и с 35% за малките и средни предприятия) до края на настоящия си мандат.
Как го оценяват експертите?
Експертният панел на Наблюдателницата на регулациите в ЕС дава на пакета средна „про-либерална“ оценка 6,55/10 (претеглена 6,24/10), където 0 означава „пълна регулация“, а 10 – „пълна дерегулация“. Резултатът показва умерено положителна посока, но по-скоро процедурна яснота, отколкото реално облекчаване.
Брифингът отбелязва и сериозни разминавания между експертите – част виждат полза за бизнеса, други се тревожат от нови рискове за гражданските свободи.
Докладът признава няколко конкретни ползи:
- По-малко дублирано докладване: общи канали за съобщаване на киберинциденти ще намалят „хартиената“ работа.
- По-добра съвместимост между закони: синхрон между рамките за данни, ИИ и киберсигурност.
- Повече правна сигурност: по-ясни указания как фирмите да спазват правилата.
- По-лесна работа през граници: по-малко национални разлики в прилагането.
Накратко, пакетът намалява „триенето“, но не и самите регулации. Той цели да направи дигиталната трансформация по-лесна и по-прозрачна, така че и потребителите, и бизнесът в ЕС да са по-добре защитени. Инициативата се опитва да даде по-ясни правила за това какво следва, когато изкуственият интелект и други нови технологии се развиват много бързо.
Вместо да премахва изисквания, тя по-скоро подобрява начина, по който те се управляват и прилагат. Затова подходът изглежда либерален по процедура (по-малко бюрокрация, повече яснота), но консервативен по същество (правилата остават), което е типично за внимателната и предпазлива европейска регулаторна култура в дигиталната сфера.
„Дигиталният омнибус изчиства процедурите, но само опростяването няма да направи Европа отново конкурентоспособна. Не можем да продължаваме да добавяме нови правила, докато нашите конкуренти инвестират, субсидират и активно подкрепят своите индустрии. Европа трябва да има куража да постави под въпрос дали регулацията – дори опростената регулация – подкрепя растежа, или продължава да дърпа Европа назад в глобалната надпревара за иновации.“
Д-р Антониос Несторас, съавтор на брифинга и основател и главен изпълнителен директор на Европейския съвет за иновации в политиките.
Какво означава това за България?
Въпреки изоставането спрямо САЩ, Европа отчита солиден ръст на частните и публичните инвестиции в AI и броят на AI компаниите расте. Европейският пазар преминава от експерименти към масова интеграция в реални бизнес процеси, в т.ч. разработване на софтуер, обслужване на клиенти и индустриална автоматизация. България също е в период на ускорено AI навлизане. Страната има конкурентни предимства в дигиталната сфера, но среща и предизвикателства: бавна дигитализация в традиционните отрасли и недостиг на дигитални умения на работната сила. Оценки за България сочат (виж доклада на AmCham), че генеративният AI може да донесе нетен продуктивен ефект от порядъка на 4-5 млрд. евро допълнително БВП в 10 годишен хоризонт.
Затова залогът не е само в по-малко бюрокрация, а в това дали Европа ще създаде среда, която привлича и задържа технологични лидери, капитал и таланти, вместо да ги изтласква чрез сложност и несигурност. За България това е двоен въпрос: дали ще останем предимно износител на дигитален труд и услуги, или ще използваме прозореца на ускорено AI навлизане, за да дигитализираме традиционните сектори, да повишим добавената стойност и да се позиционираме като реален регионален хъб за иновации. Именно качеството и предвидимостта на европейската рамка ще наклонят везните в едната или другата посока.
