За седми път град Сливница беше домакин на уникалното театралното събитие Европейски фестивал на пътуващия театър, който се провежда всяка есен. Традиционно, както всяка година, и тази бяха раздадени награди, отличили най-добрите постановки, играни цяла седмица, в различни категории. Този път със звезда в Алеята на славата на Европейския фестивал на пътуващия театър се сдоби Георги Мамалев.
Тази година фестивалът, който е под патронажа на кмета на Сливница – Васко Стоилков, беше посветен на авторския театър.
Наградата за най-добър спектакъл беше присъдена на “Професия лъжец” на Варненския куклен театър, с режисьор Теди Москов. Отличието за най-добра актриса отива при Бойка Велкова за моноспектакъла “Пътят към Афродита”, а при актьорите Стефан Милков за “Чудомирщини”.
“Семейство под хипноза”, с безкрайно талантливия режисьор Николай Гундеров, заслужи наградите на публиката и на община Сливница. “Това е чиста форма на корупция, защото съм в журито, но вече знам – ще се заселя в Сливница”, коментира Гундеров с усмивка, която никога не слиза от лицето му. Поводът за думите му е фактът, че той е и творчески директор на фестивала и като такъв е отговорен за това в Сливница да гостуват уникални театрални трупи от цялата страна, а преди ковид пандемията – и от чужбина.
Призът за впечатляващ спектакъл спечели “Под игото 1894”, с режисьор Петринел Гочев и автор Гергана Змийчарова – постановка на Габровския театър. Съвсем заслужено! Петринел Гочев се връща този месец и с три награди от фестивал в Украйна.
“Под игото – 1894-та” ни връща назад във времето на млада следосвобожденска България. Чрез постановката се разхождаме по прашните софийски улици, които тепърва ще преобразят облика на града като нова европейска столица. Потапяме се в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания, неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си, независимо от отчайващите обстоятелства. Спомняме си за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.
За написването на пиесата авторката Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба Вазова. По думите й „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция. Освен чисто фактологичната част, Гергана Змийчарова е проучила предишни литературни изследвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София. Като структура в текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа „Под игото“.
С постановката Габровският драматичен театър отбелязва 75 години от създаването си.
