Недостатъчно психиатри, региони с много ниска лекарска обезпеченост и текучество на кадри. Това са част от проблемите, констатирани в одитния доклад на Сметната палата за ефективността на психиатричното обслужване у нас. Оказва се, че само в една четвърт от областите у нас има необходимата или близо до нея обезпечесност на специалисти в извънболничната помощ.
Същевременно България все още няма изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите.
Одитът обхваща периода 2017 – 2019 година. Според данни от 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас са 14.54%. Същевременно психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя “години живот в боледуване или инвалидност” в Европейския регион – 19% инай важна причина за инвалидност.
Проучвания на СЗО показват, че при около 25-30 % от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. Проблемите на психичното здраве са и сериозен рисков фактор за заболеваемост и смъртност от други диагнози. Доказано е, че наличието на депресия съществено се отразява на хората със сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Липса на кадри – проблем номер 1
Липсата на кадри е сред водещите проблеми в психиатричната грижа – от гледна точка както на техния брой, така и на крайно неравномерното им разпределение в страната. Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017 г. 19 области са осигурени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население, през 2018 година тези региони са 18, а през 2019-та година нарастват до 21.
Само в една четвърт от административните области има необходимата или близо до необходимата осигуреност с психиатри в специализираната извънболнична помощ. Такива са Враца, Габрово, Кюстендил, Плевен, Пловдив и Ямбол. В София (столица) има 29 лекари повече от определения минимално необходим брой, а най-малко са те в Смолян, Разград и Монтана.
В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социалнорехабилитационни дейности. Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания. Дефицит има и в болничната помощ.
Преобладаващата част от лечебните заведения имат недостиг на медицински персонал и незаети щатни длъжности. Изключение са психиатричната клиника в УМБАЛ – Пловдив, психиатричното отделение в МБАЛ-Перник, психиатричното отделение в МБАЛ – Сливен и центровете за психично здраве във Велико Търново, Враца и Хасково.
На фона на всичко това проблем се оказва и текучеството на кадри. То е свързано както с навършване на пенсионна възраст, така и с това, че новоназначеният персонал не издържа на условията на труд. Основна причина за движението на персонала обаче е ниското възнаграждение и нередовното заплащане.
