Едва 7 на сто от площта на обитаваните жилищни сгради в България е в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност. В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България. Той напомни, че на сградите в ЕС се падат 40% от употребената енергия и 36% от произведените въглеродни емисии. За да се постигне предложената от Европейската комисия цел за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г., ЕС трябва да намали парниковите газове от сградите с 60%, изразходването на енергия с 14% и разходът за отопление и охлаждане с 18%.
“България има нужда да преобърне тенденцията на изоставане. За да се случи това, е нужна мобилизация на енергия, воля и ресурс. Често се говори за зеления преход като за нещо, което зависи само от политиците, от Брюксел и от правителството. Това не е достатъчно – необходимо е да се обединят усилията на много хора и институции, на цялото ни общество”, каза инж. Андонов.
Той добави, че един от големите проблеми за строителите при прилагането на мерките за енергийна ефективност е тяхната кампанийност – обявява се програма за саниране, мобилизират се инженери, бригади, ръководители на обекти, производители, доставчици на материали и т.н., изпълняват се дейностите и следва затишие от няколко години. През това време бригадите се разпускат, други заминават за чужбина, трети се преквалифицират, инженерите – по същия начин. “Това категорично трябва да се промени – няма как да се постигнат качествени и устойчиви резултати, ако няма предвидимост”, каза инж. Андонов.
Според него възможно решение е да не се разчита само на европейски фондове. А например да се създаде държавен фонд, който да акумулира средства от различни постъпления и те да се използват само за енергийно обновяване на жилищните сгради. Така то ще стане постоянен процес.
В Словакия сдруженията на собствениците като юридически лица събират определена месечна такса от всички собственици – без значение дали обитават имота или не. Така се набира сума, която се използва за поддържане на общите части, включително за саниране, като за определен процент от дейностите за енергийна ефективност /40-60%/ държавата отпуска безлихвени заеми.
Инж. Андонов отбеляза, че е напълно обясним огромният интерес към Националната програма за енергийна ефективност и в момента към процедурите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Гражданите се убедиха в ползите от санирането – намаляване на разходите за отопление и охлаждане, удължаване на срока за експлоатация на сградите, повишаване на стойността на имотите и не на последно място – промяна на естетиката на градската среда.
Като друг проблем инж. Андонов посочи избора на изпълнители на строителство по критерия “най-ниска цена”, който в бъдеще е предпоставка за компромиси с качеството. Нужно е, според него също така да се прилага и Методиката за индексация, защото от обследването на сградите и определянето на стойността на мерките, през проектирането и одобрението на проектите, тръжните процедури за избор на изпълнител, сключването на договорите, до самите строителни дейности изминава дълъг период от време от над една или две години, и при наличие на инфлация, тя трябва да бъде отразена.
