На 22 септември се навършват 100 години от смъртта на писателя, драматурга и поета Иван Вазов, Партриарх на българската литература. Творчеството на народния будител е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. В своите творби той изразява родолюбие, пламенност, събужда духовността и припомня за силата на историята ни. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 год. до 30 януари 1899 год. от Народната партия.
Писателят произхожда от семейството на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов.
С подкрепата на баща си големият наш поет завършва местното училище и развива голям интерес към образованието. Учителят му го запознава с руската литература, от която бъдещият писател е силно впечатлен. На 15 години Вазов продължава обучението си в Калофер, където негов учител е Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. След това продължава образованието си в Пловдив, но след няколко години младежът получава писмо от Сопот, в което майка му го вика, за да продължи занаята на баща си. Иван обаче отказва, той вече пише стихове и няма никакво желание да се занимава с търговия. През 1870 г., когато Вазов е на 20, излиза първото му печатно произведение – стихотворението „Борба“.
През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.
В историята на Вазовото творчество остават и повестта “Немили-недраги”, романът “Под игото”, цикълът от 12 оди “Епопея на забравените”. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.
