През седмицата закономерно и очаквано избухна една от напълно неизбежните бомби със закъснител, пред които ще се изправят българските правителства през следващите няколко години – икономическата трансформация на въглищните райони, и в частност за съдбата на хилядите работещи в тях. “Казусът има дълга предистория на отлагане и премълчаване от поредица минали управления. Без да се спирам за оценка на взетите на европейско ниво решения за ограничаване на емисиите, начинът, по който се адресира на този етап бъдещето на работниците, търпи сериозни критики”, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Властта акцентира върху “социалните пакети”, които предполагат изплащането на 36 заплати на работещите, по 140-150 хил. лева на човек. Публикуваните териториални планове за справедлив преход дават груба оценка на броя хора, чиито работни места биха били пряко засегнати от затварянето на енергийните мощности – 11,4 хил. души в Стара Загора, 1,6 хил. души в Кюстендил и малко под 1000 души в Перник.
“Ако допуснем, че всички тези работни места бъдат загубени, това би поставило цената само на социалните пакети на над 2 млрд. лв. Такъв сценарий не изглежда особено реалистичен на фона на планираните инвестиции в преход към други дейности във въглищните райони, и особено други видове енергетика. Въпреки това, става дума за огромен разход, който не е обвързан с каквато и да било възвращаемост – той представлява единствено обезщетение, но не постига нищо за икономиката на въглищните райони, не подобрява шансовете на получателите за по-добро стопанско бъдеще, а от гледна точка на бюджета – сумата далеч не е пренебрежимо малка”, коментира Николов.
Според него парите, които ще се дадат на работниците, биха били по-полезни, ако бъдат инвестирани по друг начин – в преквалификация на хората по места. Така ще се решат два проблема – загубилите работата ще си намерят алтернативен път към плодотворна заетост, а все по-задъханият пазар на труда ще получи свежа работна сила.
“Тъй като не можем да очакваме работниците от въглищните райони – или поне голяма част от тях – да се местят из страната в търсене на нови работни места, нека разгледаме състоянието на местния пазар на труда. От особен интерес е Стара Загора, тъй като там са съсредоточени по-голямата част от застрашените работници. Понастоящем – по данни на Агенция по заетостта към края август 2023 г. – в бюрата по труда в областта са регистрирани 851 свободни работни места. По-голямата част от тях – почти 600 – са в областния център, a едва 50 в Раднево и Гълъбово, тоест трудно може да се твърди, че настоящото търсене e движено от потребностите на енергийния сектор”, обяснява Николов.
Ако погледнем към съседните райони с относително лесен инфраструктурен достъп, търсенето на труд е дори по-значително – в Пловдив има още над 1000 свободни работни места, в Сливен и Ямбол – още 500.
Адриан Николов отчита и факта, че трудно можем да очакваме, че досегашните работници в енергетиката ще се реализират в сферата на високите технологии, особено ако говорим за хора над 50 или 55 години. Последното достъпно допитване сред работодатели на Агенция по заетостта обаче сочи, че в района най-голямо търсене на труд има именно в различни индустриални дейности, както и в строителството. Оценената за 2023 г. недостигаща работна ръка пък достига 11,2 хил. души в Стара Загора, 24,7 хил. души в Пловдив, 4 хил. души в Сливен, 1,8 хил. души в Ямбол.
“Краткият преглед на търсенето на труд ясно сочи, че както страната като цяло, така и близките до Стара Загора райони в частност страдат от все по-задълбочаващ се недостиг на работници. По тази причина изглежда особено подходящо да се инвестира в преквалификацията и създаването на нови умения на онези работници във въглищните райони, чиито днешни работни места са особено застрашени.
Този процес можеше и трябваше да е започнал преди години, тъй като плановете за елиминиране на въглеродно интензивната енергетика не са известни от вчера, но по-добре да започне днес, отколкото отново да се чака последният възможен момент”, убеден е експертът от ИПИ.
