Скокът на местните данъци и такси е прехвърляне на отговорност от правителството към общините. Като резултата от него, след като в страната местните власти вдигнат налозите и започнат да събират повече пари, правителство ще намали субсидията за тях. Това прогнозираГеорги Кадиев, бивш депутат, бивш заместник-министър на финансите, както и бивш общински съветник пред БНР. “Сравнено с други европейски държави, имотните данъци у нас са доста ниски”, отбеляза той. И припомни, че последното увеличение на данъци в Столичната община е през 2007 г.
Кадиев отправи предложение данък сгради да се увеличи само за второ и последващо жилище, както и за обекти, които попадат в категорията на т.нар. туристически данък.
“При нашите доходи няма как да се увеличат рязко данъка върху сградите и таксата битови отпадъци. Трябва да стане много плавно”, смята бившият заместник-министър на финансите. По думите му, при всички положения ще бъде по-лоша събираемостта, хората ще отлагат това плащане, колкото могат.
“Ако сте държавен служител и ви вдигнат заплатата с 5%, а данъкът скочи с 30%, то цялото увеличение ще бъде изядено само от този данък”, даде пример Кадиев.Според него повечето от данъчните предложения няма да бъдат приети, а бюджетът, който ще влезе в пленарната зала, ще е много различен от проекта на министерството на финансите.
“Липсва възможно най-груба и обща оценка на въздействието”, подчерта икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Той коментира, че трябва да се прецени какво ще бъде отражението на подобно увеличение върху събираемостта, чийто спад е почти неизбежен. “Събираемостта остава сериозен проблем. Общините изпитват дефицит на ресурс”, изтъкна той и поясни, че регионите имат право да варират в коефициента, който налагат като местен данък: “Всеки кмет и всеки общински съвет ще трябва да реши отделно – колко е пределната поносимост към повишаването на данъка”. Николов нарече неособено добра практика прокрадването на нови идеи между общественото обсъждане и представянето на предложенията за данъчни промени – “неща, които не сме виждали досега”.
Като възможен резултат от скока на данък сгради икономистът посочи вдигането на наемите, защото наемодателите биха прехвърлили това увеличение върху наемателите.
Относно Бюджет 2024 и конфликтните за сглобката идеи Адриан Николов заяви, че голяма част от предложенията са доста козметични и най-вероятно ще има сериозни корекции: “И идеята с касовите бележки, и идеята с доносите ще отпадне. Таванът за кешовите плащания също най-вероятно ще срещне много сериозна агресивна реакция”.
“Общинските екипи и общинските съвети, най-краткосрочно трябва да се заемат с подготовката на план сметката за чистотата за 2024 година и проекта за бюджет”, коментира Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ.
“В по-дългосрочен план основните предизвикателства са: преминаване към изчисляване на такса битови отпадъци на количество, което ще се случи от 2025 година и другата голяма задача за целия мандат е интензивната работа по огромен брой инвестиционни проекти с европейско финансиране”, подчерта тя.
По повод приетата от Правителството актуализация на системата от критерии и показатели за категоризиране на общините, районите, кметствата и населените места в България, изпълнителният директор на НСОРБ поясни, че всяко населено място има определена категория, която е база за определяне на различен тип услуги и финансиране. Категорията на населеното място е съществен компонент и при изчисляване на данъчната оценка на имотите. Нужно е време, задълбочени анализи и точни сметки, за да се проведе смислен и експертен разговор за повишаване на данъчните оценки на имотите.
“Считаме, че този разговор едва сега започва. Ако се даде възможност данъчните оценки да се актуализират на определен период от време, спрямо индексите, които изчислява НСИ, това ще бъде една добра стъпка”, посочи позицията на НСОРБ Георгиева и подчерта, че това не води автоматично до повишаване на местните данъци. Решението за тях е в ръцете на общинските съвети.
