От 1350 кандидати за кметове на общини в предстоящите местни избори на 29 октомври 254 са жени. Усилията за постигане на равни изборни права на силния и на слабия пол у нас започват веднага след Освобождението, но се увенчават с успех цели 59 години след като страната ни извоюва свободата си.
През 1937 година жените в България получават право да дадат своя глас на местните избори, но тази привилегия имат само жените майки в законен брак. Правото да гласуват обаче не им е давало правото да се кандидатират и да бъдат избирани. Година по-късно, на парламентарните избори през 1938 г., до урните вече били допускани вдовици и майки на възраст над 21 години. Неомъжените представителки на нежния пол са имали възможност само да наблюдават кампанията.
Първата предизборна агитация, организирана от жени, е в Стара Загора
През 1937 година местното дамско дружество “Пробуда” в Стара Загора организира първата предизборна агитация. Прави го деликатно и умно, по мнението на изследователите от РИМ в града. Дамите агитират не е за партия, а за конкретни кандидати.
Едва след 1944 г. жените у нас получават равни изборни права с мъжете – да гласуват и да бъдат избирани.
Първата дама, част от местния парламент на Стара Загора, например, не попада там чрез избори. На 16 март 1948 година, според така наречената “Димитровска Конституция”, приета през 1947-ма, старата общинска управа на града под липите била освободена и е назначена нова. Златка Василева е първата дама, която попада в местния парламент на Стара Загора. Пред БНР Райна Антонова – уредник в РИМ – Стара Загора, разказва, че първата жена кмет на града е била Минка Стефанова, управлявала само година и половина.
За поста общински съветник не се иска образователен ценз
Както днес, така и преди век в България за поста общински съветник не е имало изискване за образователен ценз. За кметовете на големи градове след 1935 г. се е изисквало задължително да имат висше гражданско или военно образование.
Първите жени депутати
В България жените гласуват за пръв път през 1937 г. на общински избори. През 1946 г. в 26-то обикновено Народно събрани са избрани първите 16 жени народни представители.
През 1909 г. представители на нежния пол получават право да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. Това става със Закона за народната просвета.
Чуждият опит
Дамският пробив в управлението става във Великобритания през 1918 г. Жените получават избирателни права в резултат от борбата на суфражетките. Законът от 1918 г. разширява избирателните права на британците чрез премахване на имуществения ценз за мъжете. Повече свобода получават и жените над 30-годишна възраст, които имат собственост. Това обаче не дава на дамите право да избират. Пълното равенство в избирателните права е постигнато в Ирландия през 1922 г., а във Великобритания през 1928 г.
Кога жените по света получават право да гласуват?
Норвегия – 1913 г.
Полша – 1919 г.
Германия – 1919 г.
САЩ, Чехословакия, Австрия, Унгария – 1920 г.
Франция – 1944 г.
Италия – 1945 г.
Гърция – 1952 г.
Швейцария – 1971 г.
Португалия – 1974 г.
Лихтенщайн – 1984 г.
