Георги Бърдаров е автор на най-четения разказ в интернет “За петата ракия или колко е хубав животът”. Победител в тв реалити за писатели “Ръкописът” и носител на наградата на клуб “Перото” за дебют. Автор е на книгите “Аз още броя дните” и “Аbsolvo te”. Вторият роман му носи престижната Европейска награда за литература. Георги Бърдаров е преподавател и ръководител на катедра “Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на СУ “Климент Охридски”. Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи “Майстор на думите”. Той е сред най-популярните и успешни български писатели през последните две десетилетия.
– Само преди дни станахте носител на Европейската награда за литература. Какво означава това за вас, какво трябва да означава това за страната ни в навечерието на 24 май?
– За мен означава много, признание, възможности, отговорност, но най вече признание за това, че цял живот пиша, дълги години никой не ме отразяваше, но аз не се отказах никога, защото много силно вярвам в това, което правя. За България предстои един чудесен празник – 24-ти май и се надявам хората наистина да го усетят като празник!
– За да се подготвите за книгата “Absolvo te”, бяхте в Биркенау. Разкажете ни за впечатленията си.
– Жестоко място! Смятам, че повече хора трябва да го видят, но не препоръчвам на никой да отиде там. Две неща съм запомнил от Аушвиц-Биркенау, едното как в края на обиколката почувствах огромно смирение и успокоение и второ си дадох ясна сметка, че това извънредно огромно зло, както ми се е струвало винаги, се е повтаряло многократно в човешката история и ще се повтаря и занапред, за съжаление. Такава е човешката природа и безкрайно къса е човешката памет!
– Истинските истории, тези от живота, ли са вашето вдъхновение?
– Да, няма по-голям вдъхновител от самият живот и по-велик разказвач от него! Във всички неща, които пиша, има истинска история, която ме е вдъхновила за тях.
– Преподавате религиозни конфликти в университета. На какво искате да научите младите хора?
– На търпение, толерантност и осъзнатост. Ако зависеше от мен бих задължил значението на думата толерантност да се преподава в първия учебен ден в 1-ви клас на всички училища по света!
– Чете ли повече българинът? Като че ли надживяхме тенденцията от прехода, когато качествената литература бе трудна за издаване, а хората се сблъскваха най-вече с ежедневни битови проблеми.
– Да, смятам, че чете, винаги ме радва, когато видя пълните с хора книжарници и радостните погледи на закупилите вече книга. В последните години се чете все повече, ние с приятели създадохме издателска и продуцентска къща “Мусагена”, която работи предимно с млади автори и виждаме колко добре се приемат техните книги!
– Броите ли още дните? И как измервате времето – само, когато сте на път ли?
– След посещението си в Сараево винаги ще броя дните, но философски погледнато не измервам времето, а се радвам на всяка минута, всяка глътка въздух, всеки слънчев лъч, защото ясно осъзнавам, че единственото неповторимо чудо на тази земя е животът и трябва да му се радваме, а не да го измерваме!
– Какво е за вас писането?
– Потребност е най-точната дума! Не е нито професия, нито хоби, а потребност и възможност да си изграждам мой свят паралелен на реалния, в който живея!
– Разказът ви “За петата ракия, или колко хубав е живота” е най-четеният в интернет. Защо според вас?
– Защото е истински, защото е пропит с много любов и топлина за прекрасните хора на Родопите, защото според мен всеки, който се е докоснал до магията на Родопите, никога после не може да я изтрие от сърцето и душата си!
– Какви поуки трябва да си извадим от ковид пандемията? Какви направихте вие?
– Всички поуки, които сме си извадили ще ги забравим съвсем скоро, а единствената поука за мен бе, че общуването и обучението онлайн няма как да замени живия контакт с хората, със студентите, с учениците! А се надявам да ни е накарало да усетим колко е крехко всичко, което приемаме за даденост и вечност, като демокрацията, мира, свободата да пътуваме!
