На 26 юни отбелязваме Международния ден за борба с наркоманиите и наркотрафика.„Ще се справя сам”. „Не съм толкова зле”. „Не съм като онези, които наистина имат проблем”. „Ние сме толкова добро семейство, че на нас не може да се случи”. Тези мисли са добре познати на хиляди хора, които се сблъскват с алкохола или наркотиците в живота си. Много често думите звучат като оправдание, но в действителност са израз на страх, срам и обърканост. Истината е, че между първата употреба и момента, в който човек осъзнае, че има нужда от помощ, минават години. Колко време чакаме, преди да потърсим помощ? И защо чакаме толкова дълго?
Години на мълчание
Според международни проучвания, хората, които развиват зависимост към алкохол, търсят професионална помощ средно след 8 до 10 години от началото на проблемната употреба. Това е почти цяло десетилетие, през което алкохолът тихо разрушава здравето, връзките и работата на човека.
При наркотиците периодът е значително по-кратък – между 4 и 6 години, особено при силно пристрастяващи вещества като хероин или амфетамини. Тук тялото реагира по-бързо, а социалните последици често настъпват неочаквано рязко – загуба на работа, изолация, криминални проблеми. Тези данни потвърждава Павел Павлов – психотерапевт и ръководител на терапевтичен център „Само днес”: „Преди години в кабинета звъняха хора, които са злоупотребявали с алкохол по 10, дори 20 години. Сега с амефетамините и другите нови вещества проблемите по-бързо хронифицират и само след 5-6 години последствията са станали сериозни и човек има нужда от професионално лечение”.
Възрастта пада, силата се увеличава
Все повече спада възрастта на първата употреба, споделят разтревожени терапевтите. Има случаи на 10-годишни деца, нуждаещи се от помощ. Заедно с това се увеличава силата на веществата, които излизат на пазара. Ако е предвидимо как ще подейства чаша алкохол на тийнейджър, то с дизайнерските дроги и смеси не е така.
„Опитването на новите дроги с неясно съдържание има непредвидими последствия. С една доза може да се достигне до летален изход или до трайни и дори необратими психически увреждания. Пораженията идват още преди да си развил зависимост”, казва Павел Павлов.
Какво показва статистиката за България?
Трудно е да се даде точна статистика за нашата страна. Много хора никога не стигат до официална диагноза. Други се борят в тишина – сами, без да споделят дори с най-близките си. В България няма публично достъпен статистически регистър с точни данни колко точно хора се лекуват или търсят помощ за алкохолизъм и наркомании. Все пак има експертни оценки и някои фрагментарни източници, които дават представа за мащаба.
Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (http://www.drugsinfo-bg.org) е едно от местата, където човек може да потърси информаци и помощ. През последните 10 години линията отчита между 500 и 1000 обаждания годишно.
Най-голям брой от позвъняванията през 2024 година са били свързани с хазарт (31%), на второ място – алкохол (24%), на трето място – канабис (9%). А при установена употреба на повече от едно вещество, най-честият втори, придружаващ наркотик е бил канабисът (23%), втори по честота са алкохолът и метамфетамините (по 12%). Изследване на агенция „Тренд” от октомври 2024 година сочи, че 37% от младите хора признават за проблеми с алкохола.
По неофициални данни, в България над 300 000 души имат проблемна употреба на алкохол, а между 200 000 и 300 000 са зависими от някакъв вид психоактивни вещества. И въпреки това – повечето никога не стигат до кабинет на специалист или група за взаимопомощ.
Помощ търсят близките
Намаляват хората, които лично търсят помощ. Обикновено активни са близките, търсещи начин да помогнат на дете, партньор или приятел. Причината отново е във вида на веществата и начина, по който те разрушават личността.
„Зависимите много рядко търсят помощ – казва Павел Павлов. – Един на 10 се обажда за себе си, а може би вече и един на 100. По правило хората звънят, защото търсят помощ за син, дъщеря, съпруг. Но и техните обаждания са закъснели с години. Били са свидетели на злоупотребата, но са се надявали на чудеса”.
Срам, страх и стигма
Защо чакаме? Отговорът е прост, но болезнен – срам и стигма. В нашата култура зависимостта все още често се възприема като слабост на характера, а не като заболяване. Вместо да кажем „Имам нужда от помощ”, се опитваме да скрием проблема, да се борим сами, докато вече не можем да понесем последиците. Срамуват се и родителите, защото преживяват зависимостта на децата си като личен провал.
Хората започват да търсят помощ най-често в моменти на криза – празници, лични загуби, промени в живота. Онлайн търсенията по теми като „алкохолизъм”, „анонимни алкохолици” или „детоксикация” се увеличават именно в такива периоди – знак, че в тези моменти отчаянието или мотивацията достигат своя връх.
Първата крачка е да признаеш, че имаш нужда от помощ
Хората, които са потърсили помощ, често споделят, че най-трудната стъпка е била да признаят пред себе си, че не могат да се справят сами. Промяната е започнала с решението да поискат помощ.
Това признават и гостите на подкаста „Открито за зависимостите”, който асоциация “Само днес” излъчва два пъти месечно. Освен специалисти по зависимости, авторите дават думата и на хора, които са преминали през резидентната програма или са посещавали групи за взаимопомощ. Те са успели да си върнат желанието за живот и правят стъпки към самостоятелен живот без зависимости.
„За всяко „Не мога сам” има общност, специалисти и хора, които са минали по същия път и са готови да подадат ръка” – напомня Павел Павлов.
Ако усещаш, че има проблем – не чакай
Зависимостта не започва с една чаша или с една доза. Тя започва с повтарящи се избори, които постепенно променят мозъка, поведението и живота на човека. И макар че се развива бавно, може да бъде спряна навреме – с подкрепа и лечение.
Колкото повече отлагаме – толкова по-труден става пътят обратно. Но никога не е твърде късно.
Ако ваш близък има нужда от помощ – обадете ни се. Това обаждане може да спаси живота му.
