София расте, но не старее. С новите хора, които трайно се установяват в столицата, както и с гостите на града, броят на колите се увеличава с всеки изминал ден. Степента на моторизация е скочила от 415 авт./1000 души в края на 2013 г. на 663 авт./1000 души през 2020 г., което е увеличение от 59,7%. В Столична община се падат по 0,79 автомобила на всеки възрастен (над 16 г.), докато средното ниво на този индикатор за метрополните райони в ЕС е около 0,575. Това затормозява провеждането на транспортните потоци и пречи на нормалното функциониране на градската структура. Спомага до голяма степен да дишаме мръсен въздух денонощно.
Интелигентните транспортни системи
Крайно необходимо е София да продължи да се развива като “Умен град”, следвайки най-добрите практики в Европа. Нуждата от разширяване на обхвата на интелигентна система за управление на трафика повече отвсякога е наложителна. Концепцията за нея е базирана на т.н световен и европейски проект “Умни градове”. Интелигентните транспортни системи (ИТС) е комплексно понятие и включва всички технологии и интегрирани софтуерни решения, които имат за цел предоставянето на иновативни транспортни услуги, ефективно управление на движението, да информира по-добре всички потребители и др. Те подобряват пътния поток, увеличават безопасността по пътищата, имат положително въздействие в стремежа за опазване на околната среда и намаляване на вредните емисии в атмосферата. Всичко това се постига с управление на достъпа до градски зони, наблюдение на трафика и следене за спазване и правилно прилагане на законите за движение; контролира автомобилните потоци и предотвратява задръстванията, регистрира инциденти по пътищата.
С интелигентни транспортни системи може да се управлява трафика, да се разрешат проблеми на градския транспорт като задръствания, паркиране, произшествия и аварийни ситуации. Чрeз ИТС се автоматизира управлението на моторните превозни средства, упражнява се контрол на трафика и на ползвателите на обществени услуги чрез видеокамери, осъществява се мониторинг на въздействията върху околната среда. Ползите от внедряването на интелигентни транспортни системи в градовете се отразява в следните аспекти: гарантиране на безопасността на движението, управление на трафика, постигане на ефективност на транспортните системи, подобряване на качеството на атмосферният въздух.
Два етапа на реализация
Съобразeн с финансовата рамка на бюджета на Столична община, е определен обхвата на проекта и неговата етапност при реализация. За периода 2013 – 2018г. е дефиниран първи етап за внедряване на системата, за периода 2018 – 2021г. е определен втори етап. Чрез всички инструменти, които притежава системата, а именно осигуряване на приоритет на превозни средства на масовият градски транспорт, осигуряване на контрол за недопускане на превозни средства в обособените BUS ленти, локално адаптивният режим на работа на светофарно регулираните кръстовища, осигуряване на координиран режим на работа на кръстовища по основните пътни артерии се осигурява повишаване на процента на жителите ползващи услугата.
За периода 2013 – 2021г. промяната вследствие на въвеждане на системата е минимална, тъй като за този период има почти 60% увеличение на броя на превозните средства. В този период ползите от системата се отразяват в компенсацията на качеството на транспортното обслужване , независимо от нарастването на превозните средства. Относно пропускателната способност на кръстовища и пътни връзки резултатите показват подобрение на параметрите, поради използването на функционалностите на системата и възможността за въвеждане на гъвкави режими на работа и локално адаптивно управление на трафика. Промяната в разпределението на пътуванията по вид транспорт между 2013 и 2021 г. показва, че има увеличение на процента ползващи личен транспорт с около 8%, за сметка на ползващите масовия градски транспорт, което е показател, че системата работи успешно.
Мръсен въздух
Жителите на София са изложени на нива на замърсяване на въздуха, които надвишават европейските стандарти за качество и са сред най-високите, наблюдавани в европейските градове. Моторните превозни средства са важен източник на емисии на замърсители на въздуха и техният принос се подсилва от нарастващото използване на лични автомобили и сравнително стария автомобилен парк в града.
Столична община предприе стъпки за справяне с тези предизвикателства, последно с разработването на Комплексен план за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Планът включва предложение за проектиране на ниско емисионна зона (НЕЗ), форма на ограничение на достъпа на превозни средства, което се прилага в много европейски градове за контрол на замърсяването свързано с трафика. Тъй като подробностите за водената политика по отношение на НЕЗ са в процес на обсъждане, важно е да се разберат ползите от намаляването на емисиите, които различните схеми за въвеждане на НЕЗ носят, и колко бързо те се постигат.
Освен стъпките за създаване на НЕЗ, важен момент в постигането на по-добри резултати за ограничаване на замърсяването, предизвикано от моторните превозни, е управлението на трафика с цел недопускане на големи транспортни задръжки и дълги престои. Локално адаптивните режими на работа, координираните режими на работа са инструментите, с които системата подпомага основната цел за намаляване на емисиите от моторните превозни средства, както и осигуряването на приоритизиране на превозните средства на масовият градски транспорт.
Създаването на нови велосипедни алеи, както и светлинното им регулиране в обхвата на пътните възли и кръстовища значително подобрява използването на велосипедният транспорт като процент за придвижване на територията на столицата.
Модернизация на кръстовищата
На територията на София има възможност за разширение на обхвата на покритие на системата чрез реконструкция и модернизация на кръстовища, които не са попаднали в обхвата на етап 1 и 2. Все още множество възлови кръстовища не са присъединени към системата, което е предпоставка за затруднение при обслужването на трафика в тези зони. Следвайки програмата на Столична община за изграждане и реконструкция на пътни артерии и връзки има необходимост да бъдат изградени нови системи за светлинно регулиране на трафика, които да спомогнат за управление на трафика в тези локации, паралелно с нея и съобразно с наблюденията на проблемните точки от гледна точка на управление на трафика, се идентифицират локации за изграждане на нови светофарни уредби. Пилотният проект за изграждане на система за информираност на гражданите е изключително успешен и е от изключителна важност той да бъде продължен.
Спазването на правилата за движение е от изключително значение за успешното управление на трафика на територията на столицата. Едно пътно произшествие при преминаване на червен светофар би предизвикало сериозни затруднения в трафика. Инсталацията на такива системи наречени Red light violation са изключително успешни и световната и европейска практика показва, че тяхното инсталиране допринася за подобрение на трафика.
Неправилно паркиране
Проблемите с неправилното паркиране или спиране на територията на столицата е изключително сериозен. В множество локации се наблюдава паркиране на платното за движение или частично върху тротоари и лента за движение. Не по-малък проблем са и спрелите превозни средства, които симулират кратковременно спиране на пътното платно, но всъщност остават там понякога и часове. Тези превозни средства затрудняват трафика, както в обхвата на светлинно регулирани кръстовища, така и на участъци с повишена интензивност на движението. С оглед на предотвратяване на подобни проблеми добра практика е инсталацията на системи, чрез които тези нарушители се идентифицират и на база на документално отразено нарушение биват санкционирани или по Закона за движение по пътищата или по местни наредби.
Разширение на обхвата на покритие на системата е необходимо да се осъществи чрез инсталиране на съоръжения за контрол в локации където няма покритие, т.е. места, които към момента не са оборудвани с такива, както и изграждане в локации, в които се изграждат нови BUS ленти за движение на превозни средства на масовия градски транспорт.
Оптимизиране на трафика
Трафикът на територията на града е изключително динамичен, променящ се ежедневно, което обуславя и постоянната необходимост от анализ и корекции. С нарастването на броя на автомобилите на територията на столицата, с увеличението на жителите на столицата, с увеличението на строителството на нови бизнес, офис или жилищни сгради трафика се променя. Това предполага и адекватни решения свързани със събиране на данни, анализ, изготвяне на симулационни модели за развитие на трафика и разбира се промяна в плановете и начина на работа на системата за управление на трафика.
Като следващо ниво за развитие на ИТС е изграждане на Umbrella апликация. Тя ще позволи столицата да премине към следваща стъпка на изграждане на “умен град”. Освен управление на трафика, приоритизация на градския транспорт, визуализация и информация за гражданите, тази система ще позволи всички останали системи за управление на града да бъдат интегрирани в една система. Управление на уличното и парково осветление чрез иновативни решения базирани на сензори, управление на сметосъбирането, система за отдаване под наем на велосипеди или електрически скутери, система за измерване на шум, система за наблюдение на метеорологичната обстановка, мобилни приложения за гражданите и други подобни са предмет и възможност за управление от страна на тази Umbrella апликация.
Задръствания – губим по седмица годишно
София заема 53-о място в класацията на градовете с най-натоварен трафик и задръствания в света през 2020 година, по данни на холандската компания за производство на навигационни системи и карти. Изгубеното време годишно е 163 часа или 6 дни и 19 часа. ИТС ще спомогне и в тази насока.
Жителите на София са изложени на нива на замърсяване на въздуха, които надвишават европейските стандарти за качество на въздуха и са сред най-високите, наблюдавани в европейските градове. Моторните превозни средства са важен източник на емисии на замърсители на въздуха и техният принос се подсилва от нарастващото използване на лични автомобили и сравнително стария автомобилен парк в града. Затова системата работи за – подoбряване на услугата “масов градски транспорт”, изграждане на етажни паркинги в жилищните и търговските зони и увеличаване на наличните буферни паркинги, доизграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа, която да позволява лесно и безопасно придвижване между отделните квартали.
Необходимо е всяка година да бъде изготвяно такова и планирането и развитието на транспортната инфраструктура, трафика, масовия градски транспорт да бъдат съобразявани с резултатите.
Неправилното паркиране също е проблем, затова трябва да се увеличи контрола чрез използването на интелигентни системи за видео наблюдение и заснемане – Parking violation и други налични системи на Столична община. Както и да се изгради единна система за информация на гражданите чрез монтаж на информационни табели на основни пътни артерии, пътни възли, входно изходни пунктове на града. И да се подобри пътната сигнализация чрез съвременни системи за управление на трафика.
Градове на бъдещето
Развитието на системата в град София е необходимо да продължи и да бъде ускорено с оглед на набелязаните проблеми, чието решение се крие в изграждането на “умен град”. Базирайки се на европейски опит и на реализираните проекти в няколко европейски града, необходимият бюджет за изграждане на системите на един “умен град” варира от 20 милиона до 100 милиона евро. Разбира се, не трябва да се забравя и необходимостта от осигуряване на средства за поддръжка на всички тези системи, което се осигурява с бюджет от около 1,5 euro – 3 euro на човек на годишна база.
София може да е сред големите европейски градове, които въвеждат иновативните технологии, за да променят живота на гражданите. За всеки един град, стремящ се да става все по-умен, е важно да свързва услугите и физическата си инфраструктура с последните технологични предложения.
Интелигентните градове днес са повече от тенденция – те са вълната на бъдещето, защото светът става все по-урбанизиран. В глобален план разходите за интелигентни градски технологии достигат до 80 млрд. долара през 2016 г. и се очаква да достигнат до 135 млрд. долара към днешна дата. Градовете се трансформират дигитално, за да подобрят своите екологични, финансови и социални аспекти на градския живот.
