През второто тримесечие на 2025 г. заетостта остава относително стабилна, сочат данните от Наблюдението на работната сила на НСИ. Зад тази привидна стабилност обаче се крият важни структурни размествания по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове. Темата дискутира Цвета Панайотова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Коефициентите на заетост по възрастови групи показват ясно изразени разминавания. Най-тревожен е спадът при младите хора (15-24 години) – намаление 3,1 п.п. през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25-34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване –минус 6,2 п.п. през 2025 г., въпреки устойчивите положителни движения преди това.
По-зрелите възрастови групи (35-44 г. и 45-54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2,8 и 1,8 п. пункта. При най-възрастните работници (65+ г.) за сметка на това стабилен ръст от 0,4 п.п. спрямо същото тримесечие на 2024 година. Тези данни показват по-голяма трудност за навлизане на младите работници на пазара на труд и потенциално изоставане на сезонната им заетост в туризма и селското стопанство. В същото време положителната динамика при най-възрастните най-вероятно отразява постепенното удължаване на работния живот и с високия дял пенсионери в България, които продължават да участват активно на пазара на труда.
При хората с висше образование коефициентът на заетост остава стабилен, с леко увеличение през 2025 година (1,2 п.п.). Средното и професионалното образование не показват значими промени. Рязък спад обаче се отчита при лицата с основно образование (-3,2 п.п. през 2025 г.) и при хората с начално и по-ниско образование (-2,7 п.п.), които губят натрупания положителен тренд от 2023 и 2024 година. Тези резултати показват засилено търсене на по-образовани кадри и паралелно намаляваща възможност за реализация на нискоквалифицираните на пазара на труда.
По икономически дейности се очертават няколко отчетливи тенденции. Преработващата промишленост бележи значителен спад през 2025 г. (-9%), продължавайки негативната линия от 2024 г, в унисон с динамиката на индекса на промишлено производство, който намалява от пика си след пандемията. Строителството също губи позиции, въпреки ръста на добавената стойност и декларирания голям дефицит на работници (-4%). Особено показателен е обратът в хотелиерството и ресторантьорството – след ръст между 2022 и 2024 г., секторът отбелязва спад от 4% през 2025 година.
Сектори с по-висока добавена стойност демонстрират по-устойчив растеж. След спад през 2024 г. ИКТ секторът възстановява част от динамиката с +3% през 2025 година. Финансовите и застрахователните дейности (+10%) и държавното управление (+8%) също отчитат ръст за втора поредна година. Продължава трендът на изместване на заетостта към сфери, изискващи повече интелектуален труд.
Анализът по професионални класове затвърждава наблюденията от секторната структура. Ръководителите (+19% през 2025 г.), специалистите (+7%) и техниците и приложните специалисти (+7%) регистрират значителен ръст. Обратно, машинните оператори и монтажниците (-8%) и професиите, неизискващи специална квалификация (-11%), търпят съществен спад. Това подсказва ускорен преход към икономика, в която се ценят умения, знания и управленски капацитет за сметка на рутинния и физически труд.
Не можем да пренебрегнем и възходящата динамика на минималната работна заплата след въвеждането на механизма и обвързването ѝ със средната, която ограничава достъпа до пазара на труд именно за най-слабо образованите и без опит работници (или ги тласка в сивия сектор).
Важно уточнение е, че Наблюдението на работната сила обхваща само постоянно пребиваващите в страната. Това означава, че част от отчетения спад в преработващата промишленост, строителството и хотелиерството може да отразява заместване на български със сезонни работници от трети страни. Въпреки това мащабът на намалението – около 62,3 хиляди души в тези три сектора – трудно може да бъде обяснен единствено с външни замествания, поради факта, че по данни на Агенцията по заетостта, за миналата година чужденците влези в страната с цел работа са били малко под 35 хиляди, а тези за сезонна заетост и сезонна заетост до 90 дни са били едва 15 хиляди. Ако такова заместване действително се случва, тогава може да се говори за естествен процес на пренасочване на българските работници към по-интелектуално интензивни професии и сектори с по-висока добавена стойност.
Данните за второто тримесечие на 2025 г. разкриват, че стабилността в общия брой на заетите лица прикрива дълбоки структурни промени на българския трудов пазар. Най-уязвими се оказват младите и нискоквалифицираните работници, чиято заетост силно зависи от сезонни и по-ниско платени позиции. Паралелно с това се очертава укрепване на позиции в сектори с по-висока добавена стойност и при професиите, изискващи знания, умения и управленски капацитет. Наблюдава се изместване на заетостта към интелектуално-интензивни дейности, което подсказва постепенна трансформация на икономиката и нейния трудов профил.
