В рамките на заседанието Управителният съвет на НСОРБ разгледа и одобри подробен аналитичен материал относно изпълнението на Стратегията за децентрализация на държавното управление 2016 – 2025 г., изготвен по искане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на секретариат на Съвета по децентрализация на държавното управление. Искането е във връзка с изготвянето на финален доклад за изпълнението на Стратегията за целия период на нейното действие. Представеният анализ обхваща периода 2020 – 2025 г. и отразява гледната точка на местното самоуправление, като стъпва на систематизиран преглед на дейността на НСОРБ, включително годишните отчети на Управителния съвет, официални позиции и предложения по ключови теми на децентрализацията, както и на налични национални и международни анализи и данни, включително резултати от съвместни инициативи с европейски институции в областта на фискалната децентрализация.
Материалът съдържа експертна оценка по основните стратегически цели на Стратегията, като за всяка от тях са разгледани очакваните резултати, реално постигнатите промени през периода, ефектите върху общините и оставащите нерешени проблеми, както и предложения за последващи действия в краткосрочен и средносрочен план.
В анализа се откроява наличието на съществен институционален дефицит при изпълнението на Стратегията. Отбелязва се, че Съветът по децентрализация не функционира устойчиво през по-голямата част от периода, като липсва регулярност в провеждането на заседания и последователност в координацията на политиките. Създадената през 2020 г. работна група за актуализация на стратегическите документи прекратява дейността си и не възобновява работата си, а предвидените ежегодни мониторингови доклади до Министерския съвет не са изготвяни. Допълнително, отслабването на координационната роля на Съвета води до фрагментирано и непоследователно прилагане на мерките.
На тази основа НСОРБ прави извод, че Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г. не постига в пълна степен заложените цели, особено по отношение на фискалната и административната децентрализация. България продължава да се характеризира с висока степен на централизация, измерена чрез ниския относителен дял на местните разходи в общите публични разходи. В същото време се отчитат и положителни развития – повишаване на административния капацитет на общините, устойчив напредък в усвояването на европейски средства, развитие на механизми за консултации и наличие на значителен обем международни препоръки, които могат да служат като основа за бъдещи политики.
Управителният съвет обсъди и подкрепи формулираните от НСОРБ препоръки за последващи действия. В краткосрочен и средносрочен план те включват необходимостта от законодателни промени, насочени към укрепване на финансовата самостоятелност на общините – чрез актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти, въвеждане на механизми за споделяне на част от приходите от основни държавни данъци с общините, както и създаване на гаранции срещу възлагането на нови задължения без осигурено финансиране. Поставя се и акцент върху подобряване на модела на предоставяне и финансиране на местните услуги, включително чрез реформи в управлението на отпадъците и разширяване на данъчната база.
Като съществен елемент от необходимите реформи се посочва и укрепването на институционалната рамка на процеса на децентрализация. Предлага се възстановяване и засилване на ролята на Съвета по децентрализация, осигуряване на регулярност в неговата работа, въвеждане на задължителен мониторинг на изпълнението на политиките и ясно разпределение на отговорностите между институциите.
В стратегически план НСОРБ поставя въпроса за изработване на нова Стратегия за децентрализация с хоризонт до 2035 г., която да бъде основана на международните стандарти и препоръки и да съдържа ясно дефинирани, измерими цели за увеличаване на финансовата и управленска автономия на общините. Подчертава се необходимостта новата стратегическа рамка да бъде обвързана с конкретни механизми за изпълнение, реалистично финансово обезпечаване и засилено участие на местните власти в процеса на вземане на решения.
Одобреният от Управителния съвет аналитичен материал ще бъде предоставен на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
