Над 170 населени места в 60 общини вече са на воден режим, показват данните на експерти от БАН. Две са основните причини – засушаването и лошото състояние на водната мрежа, заради което се губи голяма част от водата. Председателят на Надзорния съвет на Българския ВиК холдинг коментира, че състоянието на тръбите наистина е лошо и те трябва да бъдат подменяни, но освен това трябва да се търсят спешно и начини за по-ефективното използване на водата. Сред проблемните райони се очертава Пернишка област и североизточната част на страната. Районът около Плевен също е без достатъчно водни ресурси.
Над 2000 души вече са на воден режим в Плевенско по данни на местното ВиК. Едно от селата, което от години страда от засушаване е Новачене, предаде БНТ. От години Еленка Бенова не може да използва пералнята си и бойлера през лятото, разчита основно на вода от кладенеца в двора си: “Суша е, все е така в този район. В горната страна имат вода, ама ние тука по-нямаме. Не съм ходила да се оплаквам някъде, когато дойде си ползвам тогава. Зимата пера с пералнята, сега не мога. С водата за пиене как се справяте? – Купуваме си, щото тя като спре после е…, купуваме си, и от тази някой път пием, щем не щем, ама като няма”.
Според учените от БАН подобни засушавания ще са все по-често срещани. Проф. Емил Гачев, БАН: “Възможно е да се увеличи значително броя на хората, които са засегнати и броя на селищата. Ето затова трябва да се вземат необходимите мерки, защото общо взето тенденциите са именно такива – към намаляване на количествата на валежите”.
В момента хората, живеещи на воден режим у нас са близо 100 хиляди души в 60 общини. Средното ниво на язовирите в страната е 61%, като най-тежка е ситуацията в северозападна България. Там нивата са на около една четвърт от полезния обем. Проф. Емил Гачев, БАН: “Преди ако десет дни ни се е виждало много без валеж, сега вече три четири седмици стават норма и примерно между тия три-четири седмици извали един ден проливно, станат наводнения, после пак три четири седмици”.
И докато климатът предпоставя намаляването на вода, нейното разхищаване по мрежите продължава. Проф. Ганчо Димитров, председател на НС на Българския ВиК Холдинг: “През 60 години се проектираха водопроводни мрежи във всички населени места, тъй като имаше миграция на населението от селата в градовете. Обаче те се изпълниха от некачествени тръбопроводи, това са азбестово-циментови тръбопроводи и стоманени с нисковъглеродна стомана, които сега са корозирали”.
Сериозен проблем има и с управлението на същите тези мрежи, показват данните на водния холдинг. Проф. Ганчо Димитров, председател на НС на Българския ВиК Холдинг: “Не е завършено районирането на мрежите, така че да бъдат обособени зони в които да имаме анализ на разхода, нощният разход, дневния разход, за да можем да правим преценка в коя зона да вложим повече средства за селективна подмяна”.
Средните загуби у нас са 50%, най-много вода се губи в Пернишка област над 80 на сто, а най-малко в София град – 36%. Васил Тренев, изп. директор на “Софийска вода”: “През 2010 година София е взела 219 млн. кубика, миналата година сме взели 125 млн. направете си извода колко вода сме спестили на база на всички тези мерки”.
И въпреки че в София има достатъчно вода, продължават трудностите с присъединяването на новите сгради, заради високото ниво на строителството. Васил Тренев, изп. директор на “Софийска вода”: “Вода на вход система има, София е оразмерявана преди много години за около 3 млн. души, включително пречиствателните станции за питейни води и пречиствателните станции са оразмерявани за точно такъв капацитет около три милиона души. Проблемът с инвестициите е по-скоро във вътрешноградската мрежа”.
От водното дружество също така смятат, че резерв има и по отношение на контрола и нормативната уредба. Според бившия екоминистър Борислав Сандов отговорността е размита. Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите: “Имаме трайно засушаване в най-южната част на държавата, в източната част, особено Черноморското крайбрежие, както и по Дунавската равнина. Ние трябва да търсим нови начини в бъдеще да адресираме тези дефицити. Отделно трябва структурна реформа на системата за управление на води, сега тя е разпарчетосана между седем министерства”.
Различни са оценките кога точно ще бъдат решени проблемите с недостига на вода у нас, както и колко точно пари ще са необходими.
