52.4% от жените и 47.6% от мъжете у нас са променили поне веднъж населеното място, в което живеят. Основните причини за смяната на адреса се оказва встъпването в брак или съжителство, следвано от работа и по-добри условия за живот. По-високият жизнен стандарт е и основната причина, заради която българите напускат родината, сочи статистиката.
“В последните десетилетия с промяната и утвърждаването на свободното придвижване на хората все повече се увеличават както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, така и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица”, разкриват от НСИ.
През последните десет години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без прекъсване в чужбина са пребивавали 7.5% от лицата на възраст 15 – 74 години. От тях 37.0% са били извън България за период от три до шест месеца, 18.1% – от шест месеца до една година, а 44.9% – за повече от една година. Основна причина за престоя им извън страната независимо от срока на пребиваване е работата.
Нискообразованите хора по-рядко имат желание да се местят. Сред българите с начално и по-ниско образование 92.5% нямат желание за миграция, докато сред тези с висше образование делът е с 10.4 процентни пункта по-малък.
Повече от две трети от хората, които вече са взели своето решение за преселване в друго населено място в страната ще реализират своите намерения до две години. През следващите три-четири години възнамеряват да мигрират 16.2%, 7.2% – в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили точно кога.
Чужбина
НСИ представя и проучване за нагласите на българите да напуснат страната. Според данните от проведеното изследване през 2021 г. за 11.9% от хората на възраст 15 – 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. През 2011 г. се увеличава делът на потенциалните преселници както сред мъжете (от 7.7% на 12.9%), така и сред жените (от 6.2% на 10.9%).
През 2021 г. се увеличава делът на българите, които биха заминали в чужбина като туристи. За мъжете увеличението е от 15.1% през 2011 г. до 20.2% от текущото изследване, а за жените – от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите хора – от 66.8% за мъжете и 70.4% за жените през 2011 г. до 58.1% за мъжете и 61.6% за жените през 2021 година.
Младите
Готовност да пътуват в чужбина са заявили младите българи. Почти сходен е този дял за хората във възрастовите групи 15 – 19 години и 30 – 39 години. С нарастването на възрастта се увеличава групата на тези, които може и да имат някакви намерения за пътуване в чужбина, но според тях има малка или няма вероятност те да се осъществят през следващите няколко години, като за възраст 70 – 74 години относителният дял е 81.0%.
Потенциалните преселници са най-много във възрастовата група 20 – 29 години (23.4%), следвани от хората на възраст 15 – 19 години (21.3%). Немалък е и делът им сред българите на възраст 30 – 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също намалява с нарастването на възрастта от 8.3% сред най-младите до 0.9% сред лицата на възраст 70 – 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 – 49 години – 24.0%, а най-малък – сред лицата на възраст 15 – 19 години и 70 – 74 години.
Нагласата за пътуване в чужбина е свързана и със степента на образование на българите, става ясно от изнесените данни.
Високообразованите
За високообразованите е значително по-вероятно през следващите няколко години да пътуват като туристи – 33.6% сред лицата с висше образование и 17.4% от тези със средно. По-голям е и делът им като потенциални преселници в сравнение с нискообразованите лица на възраст 15 – 74 години. Относителният дял на трудовите емигранти е най-голям сред хората с начално и по-ниско образование (4.5%), а на краткосрочните – сред лицата с основно образование (5.9%), категорични са от НСИ.
Оказва се, че водещата причина за това българите да заминават в чужбина е икономическият фактор. Повече от половината от тях (57.5%) отговарят, че основната причина за заминаването им е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт. Да получавам по-високи доходи (да спестя пари) е причината за 21.9% от лицата, а за 4.7% – да се реализират професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от потенциалните преселници на възраст 15 – 74 години в страната.
