Образованието чрез работа (дуалната форма на обучение) е система в рамките на професионалното образование, която позволява на учениците да съчетават традиционното обучение в училище с стажуване в компании, като така натрупват практически опит още преди да завършат. Този модел е широко възприет в ЕС и постига значителни успехи в Западна Европа. В България тази форма на образование, която на теория би могла да бъде ценен актив за учениците, компаниите и икономиката като цяло, стартира преди около десетилетие, но все още не успява да постигне по-широко прилагане. Темата дискутира Борис Караиванов, стажант в Института за пазарна икономика.
Планираният прием в България за 2026/2027 г. показва, че едва 9% от всички новоприети ученици в професионалното образование ще бъдат в дуална форма на обучение. Тези показатели са изключително слаби в сравнение със страните от Западна Европа. В страни като Швейцария, Италия и Германия дуалната форма е повсеместно прилагана от десетилетия и обхваща над 2/3 от учениците в професионалното образование.
Испания е интересен пример – страната наскоро преминава към модел, при който професионалното образование е изцяло организирано на дуален принцип. След реформа, започнала през 2022 г., всички програми по професионално образование включват задължително обучение както в училище, така и в реална работна среда. Така през учебната 2026/2027 г. обхватът на дуалното обучение достига практически 100% от учениците в системата на професионалното образование, като разликата между отделните програми е в интензивността на обучението в предприятията, а не в самото участие в дуалната форма.
Освен обхвата на дуалното обучение, продължителността му също има ключова роля. Различни изследвания (например това от Швейцария и това от CEDEFOP) доказват, че увеличаването на продължителността на дуалното образование е пряко положително свързано както с по-висока удовлетвореност на компаниите (включително с по-дълъг период на възвращаемост на първоначалните инвестиции на финанси и време към учениците), така и с по-добра пригодност за заетост на учениците.
В България дуалното обучение се прилага само в последните две години на професионалното образование, защото законът третира труда, полаган в рамките на дуалното обучение, като стандартен труд, което означава, че учениците могат да започнат обучение чрез работа едва след 16-годишна възраст. За сравнение, в редица държави от ЕС продължителността на дуалното обучение е три (Италия, Франция) или дори четири години (Швейцария, Австрия, Словакия).
Очевидно са нужни по-ясни и целенасочени мерки за по-пълен и по-продължителен обхват на дуалното обучение в България. Дългосрочно може да се върви към намаляване на минималната възраст за включване в образование чрез работа от 16 на 15 години. Краткосрочно, възможно е голяма част от дейностите, които не са директно свързани с работа (инструктажи, обучения, проекти, ориентиране, запознаване с работната среда), да се провеждат в 10. клас – преди същинското дуално обучение в 11. и 12. клас.
От друга страна, обхватът на обучението чрез работа трябва рязко да се повиши. Това изисква сериозни стъпки към повишаване на съответствието между предлаганото образование и профила на местните икономики. Сравнително по-бързо обаче могат да се приложат някои улеснения на процеса на дуалното образование като намаляване на изискванията към работодателите (документални и процедурни), отпадане на необходимостта цялата паралелка да е дуална форма, премахване на разликите между дневната и дуалната форма преди 11. клас, което ще улесни преминаването от една към другата форма и ще премахне необходимостта ангажиментът с работодателите да е цели три години преди реалната практика (дуалната форма на образование се определя при кандидатстване за 8. клас, а започва да се прилага чак в 11. клас).
Ще отнеме време докато нивата на участие в България достигнат тези на държави като Германия, но някои целенасочени промени със сигурност могат да подобрят обхвата и продължителността на дуалното обучение и да го превърне в много ценен инструмент на средното образование и на развитието на човешкия капитал в страната.
