
Европейската комисия официално призна енергийните общности като юридически лица през 2019 г. в рамките на Пакета за чиста енергия. Целта бе до 2025 г. във всяка община с над 10 000 души да има поне една енергийна общност, предава earth.org.
Енергийните общности са групи граждани, които произвеждат собствена енергия и участват в енергийните пазари, за да осигурят екологични, икономически или социални ползи за местните общности – а не печалба.
Амстердамският пример
Хуго Низинг се премества в източните докове на Амстердам през 1989 г., когато купува плаваща къща. До неговата имало още осем и когато включил генератора си, останалите идвали с щепсел, за да споделят електричеството.
„Това наистина беше енергийна общност, още преди да съществува терминът“, казва той пред Earth.Org.
По-късно Низинг помага за създаването на модерна енергийна общност, свързвайки 500 домакинства към един трансформатор, което им позволява да споделят енергията от слънчевите панели на покривите им. Той работи чрез компанията си Resourcefully, и финансирания от ЕС проект RESCHOOL, който цели да подобри функционирането на енергийните общности.
Защо целта на ЕС не е постигната
Новият закон не е единственият фактор, допринесъл за възхода на енергийните общности в Европа. Низинг и други в областта посочват геополитически събития като неотдавнашната енергийна криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна през 2022 г., като оказали влияние.
Въпреки това, докато очакваме официалния доклад на 27-членния блок за напредъка към целта за 2025 г., данните, събрани от одиторите на ЕС, показват, че целта не е била постигната.
- Трудно е да се промени съществуваща система
Енергийната система е изградена върху централизирано производство и разпределение, а промяната среща съпротива.
„Много хора в индустрията следват един и същ бизнес модел от десетилетия и се колебаят да го променят. Все още има силно лоби от големи компании, които не признават ползите от енергийните общности.“, казва Йоханес Волмер от Европейската федерация за възобновяеми енергийни източници (EREF) и партньор на RESCHOOL.
- Липса на оценка на бариерите и правна рамка
Крис Вретос REScoop посочва друг проблем: държавите-членки не са извършили оценка на бариерите, пред които са изправени енергийните общности, и не са създали благоприятна правна рамка.
„Често група граждани започва процеса, работи дълго върху заявления, но то бива отхвърлено. Много общности не продължават, защото не намират място за свързване към мрежата.“, казва той.
Напредъкът: 8000 енергийни общности, но неравномерно развитие
Въпреки пропуснатата цел, не всичко е негативно: според доклада на ЕС за състоянието на енергийния съюз за 2025 г., в държавите членки вече съществуват над 8000 енергийни общности, всяка със собствен модел на организация и развитие.
Проектът RESCHOOL е пример за това разнообразие. Освен пилотната инициатива в източните докове на Амстердам, има още три проекти – в Швеция, Испания и Гърция.
Стокхолм все още няма регулаторни механизми, които да подкрепят енергийните общности. Без ясни правни структури за производство на енергия и участие на пазара, общностите могат да функционират единствено като жилищни асоциации – най-близката, но неподходяща форма.
„Те дори нямат правна форма, която да е подходяща за това, което правят“, казва Волмер.
За разлика от това, Испания и Италия се справят значително по-добре. В Северна Европа доходите са по-високи, а енергията – по-евтина, което намалява мотивацията за участие в енергийни общности. В Южна Европа енергията е по-скъпа спрямо доходите, а слънчевият ресурс е изобилен през цялата година.
Мотивацията на гражданите
Когато жителите на източните докове в Амстердам са попитани какво ги мотивира да се присъединят към енергийна общност, отговорите варирали: някои искат да засилят чувството за общност, други – да намалят въглеродния си отпечатък, а мнозина просто искат да участват в иновативен експеримент.
Според Вретос мотивациите се променят с времето:
- През 2019 г. – стремеж към намаляване на емисиите;
- По време на енергийната криза 2022–2023 г. – желание за по‑ниски сметки;
- След войната в Иран – стремеж към по‑голям контрол върху енергията.
Какво предстои
През март ЕС публикува своя Граждански енергиен пакет – незаконодателен документ с насоки за стимулиране на енергийните общности. Вретос се надява, че това ще предизвика по-широк интерес.
„ЕС признава, че прякото участие на гражданите в енергийната система е изключително полезно за социалното приемане и достъпността.“
Въпреки че пакетът предлага подобрения в комуникацията, финансирането е друг важен въпрос. Програмата LIFE – стабилен източник на финансиране от 7-8 милиона евро годишно – е била жизненоважна за развитието на енергийни общности в страни като Кипър и Хърватия.
Но през юли 2025 г. ЕС обяви Европейския фонд за конкурентоспособност като част от бюджета за 2028-2034 г., който ще обедини 14 инструмента за финансиране в една рамка. Програмата LIFE ще бъде разпусната, а новият бюджет не споменава енергийните общности.
„За нас е абсолютен приоритет да повишим осведомеността и да настояваме енергийните общности да бъдат подкрепени в следващия бюджет“, казва Вретос.
Волмер подчертава, че липсата на финансиране е основна пречка. Много инициативи все още разчитат на външни средства, а десетки проекти изобщо не се реализират.
В бъдеще той си представя местни вериги за доставки, които да поддържат енергийните общности.
„Ако общността инвестира в слънчеви панели и батерии, ще са нужни хора, които да управляват и поддържат тази инфраструктура.“
Нийзинг също смята, че финансирането е ключов проблем. Нидерландия има най-много слънчева енергия на глава от населението в ЕС – според него благодарение на силна политическа рамка и механизми за финансиране от националните и местните власти.
„Нямаме много слънце, но имахме силна политика, която направи инвестициите в слънчеви панели много привлекателни“, казва той.
Оценка на ЕС от 2016 г. показва, че енергийните общности биха могли да притежават до 17% от инсталирания вятърен капацитет и 21% от слънчевия до 2030 г., ако всяка община с над 10 000 жители има такава общност.
Нийзинг вярва, че енергийните общности неизбежно ще бъдат част от бъдещето:
„Ако всички едновременно готвят на електричество, отопляват се на електричество и зареждат електрическите си автомобили – това е просто твърде много за мрежата.“
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .




