Преди 229 години (21 януари, 1793 г.) френският крал Луи XVI е екзекутиран за държавна измяна, пред погледа на хиляди парижани.
Монархът, под чието управление избухва Френската революция, е осъден по обвинение „заговор срещу свободата и сигурността на отечеството“, заради опитите да си възвърне властта.
Още на 5 май 1789, Генералните щати се събират, а депутатите от третото съсловие се самообявяват за Национално събрание, което е първият революционен акт от Френската революция. Кралят се опитва да им попречи, но не успява и събранието започва да се нарича Учредително, обявява се за висш държавен орган и започва да подготвя Конституция. След превземането на Бастилията на 14 юли 1789, то поема реалното управление на Франция. На практика след юли гражданите на Париж се явяват крал на Франция, а Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета – техни поданици. Кралското семейство остава изолирано във Версайския дворец, а из цялата страна има повсеместни вълнения поради революционните настроения и продължаващата икономическа криза.
На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание провъзгласява приетата първа Френска конституция, според която страната става конституционна монархия. В нея кралят притежава изпълнителната власт, и макар прякото му влияние да е ограничено, той е обявен за представляващ нацията, но без да носи отговорност пред Националното събрание. По това време в цялата страна, и особено в Париж, негативното отношение към кралската двойка расте и подозренията в предателство нарастват, заради постоянните опити на Луи XVI и Мария Антоанета да търсят помощ от други държави, които биха им помогнали да си върнат абсолютната власт.
На 21 септември, 1792 г., новоизбраният Конвент отменя монархията и обявява Франция за република.
Още при първите заседания на Конвента мненията за съдбата на краля не съвпадат и дискусиите стават все по-остри. На 20 ноември 1792 обаче в двореца Тюйлери е открита тайна каса с документи, които доказват извън всякакво съмнение опитите на краля да възвърне властта си и дават повод той да бъде обвинен в държавна измяна.
Депутатите от Конвента си възлагат съдебни функции и съдебният процес започва на 10 декември. Луи XVI е определен като враг и „узурпатор“, чужд на нацията. Проведени са два разпита в присъствието на негови адвокати. Гласуването започва на 14 януари 1793 и признава крал Луи XVI за виновен в заговор срещу обществената свобода със 721 гласа „за“ и нито един „против“.
На 17 януари е проведено гласуване, което трябва да определи присъдата, продължило 21 часа, в което 361 депутати гласуват за безусловна и незабавна смъртна присъда, а 360 за други варианти на наказание (смърт с отсрочка и всенародно обсъждане, условна смъртна присъда, арест, заточение или затвор).
Конвентът отхвърля правото на последно обжалване и на 21 януари 1793 Луи XVI е екзекутиран чрез гилотиниране. Няколко месеца по-късно съдбата му е последвана и от Мария Антоанета.
Любопитна подробност е, че външният вид, острието, и самият начин на действие на гилотината е по предложение и одобрение именно от страна на Луи XVI.
