От години говорим, че не е нужно наизустяване в училище, а обучение в умения. Но когато опрем до въпроса как да стане това, гласовете замлъкват. Очакваме МОН да постави правилата, но от чакане губим следващите поколения и не сме уверени за професионалната им реализация. Крайно време е общините да заемат по-голяма роля. Това мнение сподели Теодора Дачева, зам.-изпълнителен директор на Сдружението на общините в България, цитирана от “Сега”, на провела се наскоро национална среща на общинските експерти по образование. Тя очерта възможен нов път за подобряване на качеството в училищата – този на партньорството. Къде е ролята на общините и как заедно с организациите извън МОН да допринесат за по-полезно образование?
Първите 7 – повече гъвкавост
Общините още нямат консенсус по идеята на МОН за преминаване на яслите от здравното към образователното министерство. Докато детайлите по нея се изясняват обаче, всички ще трябва да разберат, че заедно с медицинския подход децата до 3 г. имат същата нужда от психологически и педагогически грижи, каквато и тези в градините. “Не може да почиваме на стари тези, които не са верни. По-важно е да имаме стандарти за качество на образованието на детето, без значение дали е в ясла, градина или предучилищна”, даде да се разбере Ваня Георгиева, експерт в МОН.
“Всяка градина следва да изгради своя система за качеството – да определи силните и слабите си страни, какво иска да постигне и по кои приоритети да работи”, коментира и Евгения Волен от Тръст за социална алтернатива. По думите й ако директор иска да въведе гъвкав режим за следобедния сън на децата, неизбежно ще се натъкне на силен скептицизъм от персонала. “Но ако на общинско ниво се реши, че ще се въведе такъв режим, тогава нещата могат да се случат различно. Директорите имат нужда от вашата подкрепа и защита”, обърна се тя към кметовете.
Най-слабите училища – целенасочени мерки
В средното образование е нужен специален акцент върху най-слабите училища, препоръчаха от Института за пазарна икономика. Оттам припомниха, че зрелостниците в над 200 училища са със среден резултат под “Среден 3” на матурата по български език. А в 17 училища всички 12-класници получават кръгли двойки.
Сред препоръчаните от ИПИ мерки са преструктуриране на училища с цел обединяване на ресурси и по-строга отчетност за показващите най-слаби резултати – все дейности, в които роля имат и общините. “Местните власти познават най-добре спецификата на училищата. Могат да се намесят и да анализират защо се провалят системно. Могат да се командироват учители или тези от най-добрите училища да отидат в тези със слаби резултати”, препоръча Адриан Николов, експерт от ИПИ. По думите общините могат да започнат да контролират обученията на учителите, ако смятат, че МОН не се справя. Според него следва да се мисли още увеличаване на гъвкавостта на учебните програми, различен подход на преподаване, фокус върху базовите умения, стриктно отбелязване на отсъствията и сериозни инвестиции на места. “Притеснява ни, че учениците с профил математика са едва 5%, това има последици за пазара на труда”, коментира още той, наблягайки и на нуждата от финансиране на училищата на база добавената им стойност.
Идва ли краят на делегираните бюджети
За промяна на делегираните бюджети се говори от години, но за първи път призивът прозвуча официално като позиция на Сдружението на общините. Според тях сегашният модел на финансиране според броя ученици не може да работи навсякъде, освен това води до редица недъзи. Затова предлагат пилотен модел, при който всички средства за системата на образованието в една община се предоставят на съответната община, която след сериозни обсъждания разпределя парите според специфичните нужди на всяко училище. “Образованието може да се управлява добре на местно ниво”, коментира Теодора Дачева. По думите й обаче и кметовете следва да си влязат в ролята и да не допускат ситуации, при които не знаят кога дадено училище прави ремонт. “Свихме се в ъгъла в сферата на образованието и сведохме ролята си да даваме средства за извънкласни дейности и ремонт на покриви. Давайте, но нека да имаме критерии какви резултати очакваме”, препоръча тя.
“Усещането е, че моделът не работи, нещо някъде се чупи. Но това е още една отговорност за общините. Като цяло трябва да се върви към децентрализация. Но ако Благоевград може, не значи, че и Чупрене ще може”, коментира Адриан Николов.
Европейско финансиране – с повече участие на общините
Европейските инвестиции в образованието в последните години са значителни по мащаби, макар ефектът им да не е оценен напълно. Иван Попов от МОН, отговарящ за оперативна програма “Образование” (2021-2027), призова общините за повече активност и за подкрепа на училищата в подготовката на европроекти, за да се сложи край на практиката МОН да получават по 20 идентични проекта от различни училища.
“Със своя опит и експертен капацитет общините могат да сформират екип от експерти на допълнителен трудов договор, които да участват почасово в подготовката и изпълнението на училищните проекти”, препоръча той. “Можем да подкрепим училище, но само ако то желае. Понякога става дума за конструктивни изменения, за конструкция на сграда и т.н. Най-прекият път е да отворите повече процедури, по които бенефициент да е общината, тя да организира тези детски градини и училища, които желаят. Тогава ще има осъзнато желание на училището, а общината ще гарантира, че всичко ще върви по план”, отговори Дачева.
Ролята на общините да подкрепят доказали се инициативи
Ролята на общините да подкрепят доказали се инициативи е ключова, особено за по-малките училища. От Стара Загора първо се включили в безплатните школи на академия “Телерик”, но после поради големия интерес, са закупили за всички 33 училища програмите й – по дигитални умения, финансова грамотност, емоционални умения и др. Те се преподават от учителите в часа на класа или в извънкласните занимания. “И ние искаме да обхванем всички училища, но започнахме с 15 програми, а сега ползваме 65. За децата това са любимите часове”, споделя и зам.-кметът по образование на Благоевград Боряна Шалявска.
“Организации като нашата имат гъвкавостта да прилагат бързо нови методи, а вие като общини може да помогнете нещата да се правят леко паралелно на системата. Ако чакаме държавата, говорим за хоризонт от 1-2 поколения. Бизнесът няма време да чака 10-20 г.”, коментира Петър Шарков, изп. директор на “Телерик Академия”. По думите му има учители, които не искат да правят нищо различно. Затова може да се започне с най-амбициозните, които са малък кръг. После другите сами ще поискат “да се качат на влака”.
Силата на общинската стратегия
“Колкото повече ресурсите се окрупняват, толкова по-бързо се виждат резултати”. Това забелязват от “Заедно в час”, които помагат на общини в изготвянето на дългосрочни стратегии за развитие на образованието. Експертите следват изпробвана методология, отивайки на терен – наблюдават класни стаи, говорят анонимно с ученици, родители и ученици и картографират силните и слабите страни на образователните институции, предлагайки мерки. “Освен да оправят течащи покриви общините могат да имат силна лидерска роля. Те имат властта и силата да професионализират и деперсонализират много трудни разговори. По-добре всички да станат общност и 20 г. да прилагат на терен наученото, вместо спорадично да се правят краткосрочни интервенции”, коментира Нели Колева от “Заедно в час”. По думите й всички детски градини се затрудняват с диагностиката на децата със специални потребности – в случая общ разговор на общината с всички градини може да насочи нещата в различна посока.
“Знаем си училищата и учениците, младежките центрове, центровете за личностно развитие. Но дали сме достатъчно смели да се погледнем в огледалото и да признаем какво се случва в действителност. Имаме ли самите ние системите, които да проверят какво се случва”, пита Шалявска, използвала помощта на “Заедно в час”. “Научихме много притеснителни неща от теренните проучвания, но те са част ежедневието, не искахме да си заравяме главите в пясъка. Това, което получихме като препоръки, до голяма степен се припокриваше и с нашите намерения – за акцент към специалните деца, професионалното образование и др.”, казва тя. С изключение на едно: тя искала да заложи 18 образователни приоритета, но бързо разбрала, че това е “лудост”. По думите й е ключово всички в системата да се научат да си говорят и да се чуват, както и да понасят обратна връзка. “Как иначе ще станем по-добри. Аз не искам да управлявам, а да си говоря с хората. Вместо всички училища отделно да организират деня срещу агресията, им предоставихме общ интерактивен урок от местната комисия за борба с противообществените прояви. Училищата се надпреварваха да дават заявки да правят този урок”, казва тя.
“Хората ни благодариха, че сме потърсили мнението им. Всеки разбра къде е мястото му в картината, какво следва да свърши, за да се получат нещата. В началото бяха скептични, че това е поредната глупост. Накрая всеки обясняваше каква следващата стъпка ще предприеме. Стратегията е общностна инициатива, ключова за преобръщане на нагласите и за това как усилията и експертизата на всеки един има смисъл”, коментира Нели Колева.
Образованието не е запазена територия на МОН
“Образователната система прави нещо подло – прехвърля вината по веригата – към кмета, директора, учителката, учебниците. Това блокира желанието за комуникация. Общините могат през структурите си да насърчават този диалог. Това са процеси, които минават през фасилитиране, но не през вменяване на вина, а през добрия пример и отъждествяването с него. Ако едно училище е постигнало успех, значи и още 30 ще могат”, казва още Колева.
Все по-очевадно става, че на подобряването на качеството на образованието следва да се гледа като на обща отговорност, защото то не може да е резултат само от действията на държавната администрация. Образованието не е запазена марка на МОН. Министерството задава рамката, правилата и финансирането, а организациите извън системата, като общини, НПО, бизнес и др., могат да допринасят с идеи и иновации и да влияят с експертиза, гъвкавост и допълнителни ресурси. Когато тези усилия се съчетаят и координират, а успешните практики по места се интегрират в националната политика, може да има истинска промяна.
