Слави Трифонов спечели изборите заради простото обещание, че ще смени избирателната система. Ако разгледаме това твърдение в контекста на народопсихологията, може да стигнем до следния извод – той обеща, че ще смени правилата на играта – така го разбраха хората и затова отидаха да гласуват за него. Заявка за това се даде още преди 5 години, когато по предложение на Слави Трифонов се проведе национален референдум, на който един от въпросите беше – да бъде ли сменена настоящата пропорционална избирателна система с мажоритарна система с абсолютно мнозинство и то в два тура. Едва ли някой се е замислил тогава до какво реално ще доведе този на пръв поглед тромав израз. Въпреки това 2 509 864 избиратели отговориха положително, или 71.95% от всички, които изразиха мнение по въпроса. Само 560 024 (16.05%) бяха против.
Към днешната дата обаче Слави Трифонов даде заден за мажоритарен вот. Защо? “Мажоритарните избори се правят с мнозинство. Партията, която ги предлага, няма мнозинство”, обяви депутатът от “Има такъв народ” Тошко Йорданов. Тоест, смяна на системата няма да има. Защо?
Кой влиза в парламента при мажоритарни избори?
“За да има мажоритарни избори, се правят промени в Изборния кодекс – трябва да бъдат направени 240 избирателни и то едномандатни района на мястото на сегашните 31 многомандатни избирателни района. Това означава, че от един район може да издигнеш 5-10, максимум 15 кандидата. Кой ще ги спечели – този, който ги подкрепи, който ги финансира, този, който държи местната власт”, коментира адвокатът по изборно право Пламен Ранчев. “В момента 85-90% на местната власт и на администрацията може да повлияе ГЕРБ, което означава, че при мажоритарен вот депутати ще успеят да вкарат една, максимум две партии, а най-много партията на Бойко Борисов”, прогнозира Ранчев. Шансове той дава и на БСП, които обаче можело да вкарат и по-малко в сравнение със сега. ДПС биха се преборили за евентуално 5 мандата от няколкото района, където са най-силни. “Другите партии изобщо нямат шанс”, категориен е адвокатът.
Мажоритарната система дава много голяма власт в ръцете на администрацията, която определя границите на избирателните райони. Практиката сочи, че партията на власт към момента на разпределянето на районите често успява да си осигури значително предимство на следващите избори. Причината за това е, че границите могат да бъдат определяни така, че да концентрират определени етнически, религиозни, културни или политически групи в определен район, за да осигурят на дадена формация сигурна победа в него, или съответно да ги разпръснат, така че гласовете им да не формират мнозинство в нито един от районите.
Къде в Европа има такъв вот?
Отговорът на този въпрос е – почти никъде. Капаните от този вид гласуване са отдавна известни на света и в по-развитите демокрации бдят, за да не се влиза в тях. Известни мажоритарни елементи има във Франция. Една от най-често цитираните опасности е скритата в прочутия Закон на Дюверже, който гласи, че ако в една страна достатъчно дълго се гласува мажоритарно, то тя рано или късно се сдобива с двупартийна политическа система. Ако в България имаме мажоритарна система, това би означавало, че ще имаме силна дясна и силна лява партията, без всякакви партийни деления и отлюспвания. Така българският политически модел би се лишил хора като Волен Сидеров, който повече от 10 години беше в активната политика, тоест от хора, които казват, каквото си искат и правят каквото си искат. Друг е въпросът, че мажоритарното гласуване води до замразяване на партийната система – трудният достъп на нови и малки партии и фиксирането на две големи партии затруднява достъпа до нови теми, проблеми и сблъсъци.
“Основен проблем на мажоритарната система е, че при влизането на 1-2 големи партии в парламента, останалите избиратели остават без представителство във властта”, обърна внимание Пламен Ранчев.
В САЩ от 200 години има само 2 партии
“Пример по отношение на мажоритарните избори е САЩ, където може би от 200 години имат само две партии”, даде пример Пламен Ранчев. Това са Демократическата партията и Републиканската партия. От средата на 19 век насам в американската политика доминират тези две големи политически формации. От 1930-те години насам демократите заемат в американската политика позиция малко вляво от центъра, а републиканците са вдясно от центъра. Освен тях в САЩ има още 38 федерални (национални) “трети” партии, без да се броят регионалните, но те почти не оказват влияние върху политиката. От време на време член на някоя от малките партии успява да бъде избран в Камарата на представителите или Сената. Това направи Бърни Сандърс, който стана сенатор. “Това би станало и със Слави Трифонов при мажоритарен вот – евентуално партията да има един кандидат в парламента – Слави Трифонов”, изчислява още Пламен Ранчев.
ГЕРБ вече внесоха закон
Същевременно ГЕРБ вече внесе в Народното събрание промените в Изборния кодекс, които предвиждат въвеждане на мажоритарна изборна система в два тура при парламентарни избори и при избори за Велико Народно събрание. За парламентарния вот се предвижда активна регистрация за българските граждани зад граница. Измененията предвиждат районирането на страната на 234 едномандатни изборни района в страната и 6 едномандатни в чужбина.
Всички 240 кандидати за депутати ще могат да се регистрират само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен изборен район. Заявлението за активна регистрация за българите, които ще гласуват в чужбина, ще се подава в едномесечен срок преди вота. Предлага се наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят от президента, не по-късно от 56 дни преди изборния ден. В мотивите си от ГЕРБ посочват, че мажоритарната система дава възможност да се издигнат разпознаваеми личности в определения район, запознати с проблемите на местните хора.
С промените в Изборния кодекс ГЕРБ провокира партията на Трифонов с аргумента, че двете партии имат мнозинство за прокарването на мажоритарния вот, а той обяви, че ще изчакат сигурен, спокоен и уверен парламент преди да работят за въвеждането му.
Капан или възможност?
Капани, възможности, коментари – “за” и “против” мажоритарни избори, у нас може да има много. Едно е сигурно – от тях биха спечелили големите политически играчи. Сред печелившите ще са и партиите, които имат “стабилен и географски обособен електорат”. Със сигурност такава реформа ще даде много власт в ръцете на онези, които я прокарат, защото те ще начертаят изборната карта и ще разделят страната на 240 отделни региона. Съвременните технологии и достъп до информация ще им позволят да ги определят така, че да увеличат шансовете им за запазване и разширяване на настоящите им позиции и да попречат максимално на политическите им опоненти. Сред най-големите губещи от реформата ще са малките партии.
А най-ценни се оказват – местните власти и администрация. И която партия ги е изградила с годините, тя ще е най-печеливша при мажоритарен вот. Ако има такъв, разбира се.
