Резултатите от изборите на 19 април 2026 г. отварят прозорец за стабилно управление и структурни реформи в здравеопазването. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) счита, че целта на новия кабинет трябва да бъде повишаване на качеството и достъпа до услуги чрез ефективност и модернизация, а не чрез увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. По-големият бюджет за здраве, без реформи, само ще разшири полето за корупция и неефективност.
ИПИ винаги е подкрепял управление, основано на върховенство на правото, разумна фискална политика и минимална намеса на държавата в икономическия живот, предприемачеството и свободната конкуренция. Въпросът с размера на здравноосигурителната вноска е еманация на този проблем – каква да е степента на намеса на държавата, така че да се осигури конституционното право на гражданите за достъпна медицинска помощ.
Без да се повишава данъчно-осигурителната тежест има много възможности за подобряване на ефективността на разходите в системата, сред които:
1. Болниците трябва да се намалят и разтоварят
Болничната система в България е екстензивна – страната разполага с най-много болници и с най-много легла в ЕС на човек от населението. Голям дял от ресурса на НЗОК се насочва към болничната помощ. През последните 30 години обаче в целия свят броят на хирургичните процедури, извършвани в същия ден, значително нараства. Напредъкът в медицинските технологии и по-добрите анестетици правят това възможно. Тези иновации подобряват безопасността на пациентите и резултатите за здравето. Списъкът от клинични пътеки трябва да се преразгледа, като една трета от тях трябва да се изнесат извън болниците и да се прехвърлят в амбулаторни процедури. Това ще намали нуждата от много болници у нас.
2. Край на клиничните пътеки като модел на финансиране
Клиничните пътеки са метод за оценка на качеството на дейностите в болниците, а не механизъм за заплащане, за какъвто се използва у нас. Над 2,3 млрд. евро през 2026 година ще финансират 341 лечебни заведения за болнична помощ, като една част от тези средства са в резултат на свръхпотребление или неефективно такова, създадено заради клиничните пътеки.
Недостатъците на пътеките като финансиращ механизъм поставят дебата за по-добрите методи за разплащане в болничната помощ: диагностично свързани групи, глобални бюджети или други форми на заплащане за резултати/качество или за стойност в комбинация с бюджетни ограничения. Ако няма ефективни механизми, които да удържат стремежа към ненужни дейности и по този начин – оскъпяване на услугата – ще има и огромен натиск за повече финансиране, без това да води до по-добри здравни резултати.
3. Контролът над разходите следва радикално да се подобри
Контролът от страна на НЗОК върху разходите за здраве показва много проверки, но без реален ефект. Злоупотребите с публичните средства са ежедневни, трудно се хващат и наказват. НЗОК не може да се държи като активен купувач на здравни услуги с ясно ограничен бюджет. Промени в модела – възможност за изборно (селективно) договаряне с доставчиците, по-сериозни санкции и дългосрочен отказ от договори с онези, които системно се опитват да злоупотребяват, по-големи глоби при нарушения и пълна прозрачност за проверките на нарушителите и ответните действия ще подобрят ситуацията. Ако контролът не се подобри драстично, то всяко увеличение на здравната вноска само ще разширява полето за неефективност и нередности.
4. Увеличаването на вноската няма да намали плащането от джоба
Противно на аргументите на Българския лекарски съюз и други заинтересовани от вдигането на здравната вноска организации, изследването на характера и източника на доплащанията у нас показва, че те са насочени основно към лекарства и медицински изделия, търгувани в аптеките и доставчиците на дребно.
Регламентираните доплащания в извънболничната и болничната помощ са малко като размер и като дял. Те имат специфична цел да ограничават свръхпотреблението на медицински услуги, а голяма част от населението вече е освободено от плащането им.
Следователно увеличаването на здравната вноска на практика ще доведе до все по-голям разход за здравеопазване, без осезаемо да намали доплащанията от джоба на пациента.
5. Ефект от повишаването на вноската за държавния бюджет ще бъде повече държава, но без влияние върху дефицита
Размерът на държавата през последните години се увеличава и през 2025 г. вече приближава 45% от БВП. Той ще нарасне допълнително с увеличаване на здравната вноска. Повечето приходи в бюджета на НЗОК ще бъдат изразходвани веднага за здравноосигурителни плащания със спорен ефект. Увеличаването на здравната вноска ще наруши фискалното правило за разходи под 40% и ще ограничи възможностите на държавата да реагира при икономическа криза или дефицит.
ИПИ призовава новото мнозинство да избере пътя на реформи пред „лесното“ вдигане на данъци.
Здравеопазването има нужда от модернизация, силен контрол и отчетност, а не от механично наливане на още средства без ефект върху здравния статус на населението.
