Здравка Евтимова е родена на 9 юли 1959 г. в Перник. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език. Автор е на няколко книги с разкази и есета, издадени и в чужбина, спечелили множество престижни награди. През 2015 г. разказът “Кръв от къртица” е включен в учебниците по английски език в Дания, а през 2019 г. в учебник по литература в САЩ.
Потърсихме я в навечерието на ежегодния конкурс “Кмет на годината”, за да сподели като гражданин своите препоръки и впечатления от местното управление.
Г-жо Евтимова, защо е важно да се оценяват усилията и постиженията на местната власт чрез инициативи като “Кмет на годината”?
Конкурсът е много важен за мен поради няколко причини. Инициативата ви дава възможност да се осветлят добрите примери на управление, овластява ги. От един кмет зависят много неща – от неговите смелост, характер, воля, почтеност и честност. Управлението му изгражда облика на града. Така както в едно семейство атмосферата се определя от родителите, така и всеки кмет би трябвало да има усещането и да приеме населеното място, за което се грижи и управлява като свой дом, а съгражданите си като братя и сестри. Конкурсът прави кмета разпознаваем, защото е редно хората да го познават, да могат да говорят с него, да споделят проблеми и да го избират няколко мандата подред, ако са доволни. Да са наясно, че той е оправил улиците, ремонтирал е детските градини и пътищата, алеите в парковете, че е не само отговорен, но и решителен.
От нас, гражданите, също зависи много. Дори когато кметове се грижат – да има нови пейки и плоскости, например, след няколко дни те се разрушават. Бих посъветвала тези вандали да се опитат да направят сами пейка, да видим дали ще я разрушат, да купят стъкло и да го монтират, да видят колко струва и тогава да преценят дали да го счупят.
“Кмет на годината” прави и друго важно нещо – насърчава конкуренцията между кметовете в борбата им да направят мястото, което управляват по-добро за живеене.
Кои основни принципи от вашата професионална дейност могат да се приложат успешно и местното управление?
От моята професионална гледна точка мога да кажа, че дисциплината е много важна, особено финансовата. Със сигурност трябва да се налагат глоби или други наказания при злоупотреби. Моралната дисциплина за един кмет също е от огромно значение – той трябва да е достъпен за хората, да могат да му споделят своите проблеми и очаквания. Важно е и всичко да се прави своевременно – с много ясно поставени задачи и срокове. Хората, които назначава кметът, трябва да имат задължително образователен ценз, умения, характер и желание за работа. Ако не ги притежават, нека други заемат мястото им, иначе всичко ще е просто едно изгубено време, а хората плащат цената на това загубено време.
Как се мери успеха/неуспеха на един кмет? Кои са важните/вашите измерители?
Личните ми измерители са няколко – да изляза с деца и внуци и да видя хубави улици, алеи, междублокови пространства, да не са една вечна серия от дупки. Добрият кмет ги оправя, лошият влачи проблемите с години. Важно за мен е и по време на дъжд улиците да не се превръщат в реки, трябва шахтите да се проверяват и чистят редовно. Добрият кмет трябва да има уютни детски градини и училища, добри учители, да се грижи за музеи, галерии и хората на изкуството, които работят в тези институции. Трябва да има здрав гръб, за да носи тежки товари. Важно е да не бъде отмъстителен и да посочва човешки грешките на другите, без да крещи и обижда.
Споделете ваша мечта за региона.
Бих искала презастрояването в жилищния квартал “Изток” в Перник, където живея, да спре. Когато се планира нов строеж, не трябва да се наемат само технически лица, но и хора от академичния свят и психолози. Не разбирам кой би купил апартамент в презастроен район, това води само до неврози и недобър стандарт и начин на живот. Би било добре да се запази облика на даден град, ако има нарушения, да се налагат високи глоби, защото имаме потенциал да сме като Швейцария.
Споделете и добър пример.
Това са новите булеварди в кв. “Изток” в Перник. Има хубави, улици, детски градини, появиха се и кокетни кафенета, където хората сядат с удоволствие. Има напредък, но колкото по-голям е той, толкова нашите изисквания нарастват.
