Децата имат нужда не просто от знания, а от пространство да бъдат чути и да се развиват, и здравното образование е един от начините това да стане в рамките на училището. Това коментира пред БНР Анина Чилева, психолог, експерт в Националния център по обществено здраве и анализи и член на работната група към МЗ за здравно образование.
Здравното образование, психичното здраве и подкрепата за учениците при рисково поведение са сред най-важните теми за съвременното българско училище. “Здравното образование не е предписания за какво да правиш и какво да не правиш. То е процес на изграждане на личностни и социални умения, на комуникация, на вземане на решения“, посочи психологът. Според нея този тип обучение трябва да бъде интерактивно и да поставя учениците в центъра на процеса. Вместо традиционния модел, при който учителят говори, а учениците слушат, здравното образование включва дискусии, работа в групи и решаване на реални казуси. “Не можем да им кажем: бъдете здрави. Човек сам се грижи за здравето си чрез поведението си”, допълни Чилева.
Нуждата от отделен предмет
Една от основните идеи, за които тя и нейни колеги работят от години, е въвеждането на самостоятелен предмет по здравно образование. “Методологията му е различна от тази на биологията или химията. Това е интерактивен процес и изисква специално подготвени преподаватели”, обясни тя. По думите й, макар темата да среща принципна подкрепа, реалното й въвеждане се затруднява от липсата на подготвени кадри и място в учебната програма.
Учениците – без достатъчно пространство за изява
Чилева подчертава, че един от най-сериозните проблеми е липсата на възможности учениците да изразят себе си. “Те нямат къде да покажат на какво са способни – нито в училище, нито вкъщи. А това ги кара да търсят внимание по други начини”, каза тя. Според нея именно тази липса на внимание и разбиране често стои в основата на рисковото поведение и агресията. “Агресията е резултат. Тя идва от невъзможността на тези деца да се чувстват добре в средата, в която живеят”, допълни психологът.
Ролята на семейството и училището
Особено тревожен е изводът, че българските ученици усещат ниска подкрепа от страна на семейството. “Детето има нужда не само да е нахранено и да си е написало домашните. То има нужда да бъде чуто”, подчерта Чилева. Тя акцентира и върху ролята на училищните психолози, които трябва да бъдат достъпни и да изграждат доверие с учениците. “Трябва да има поне един възрастен, на когото детето може да разчита и да споделя“, казва тя.
Какво е нужно да се промени
Според Чилева решението не е едностранно, а изисква цялостен подход:
– въвеждане на здравно образование
– повече интерактивни методи на обучение
– подкрепа от семейството
– достъп до здравни и консултативни услуги
“Ние искаме децата да станат социално адаптивни личности, които могат да се грижат за себе си и за другите”, обобщи тя.
Послание към всички
В края на разговора Анина Чилева отправя ясно послание:
Към родителите: “Отделяйте повече време, в което да говорите с децата си.”
Към учителите: “Не забравяйте, че и вие сте били в техните обувки.”
Към институциите: “Крайно време е да го направим.”
Анина Чилева е психолог, дългогодишен консултант и експерт в Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в сферата на системното здравно образование и промоцията на здраве. Ръководила е големи обучителни екипи от треньори на национални и международни обучения в сферата на сексуалното здравно образование, права на младите хора и др. През годините е била консултант на UNFPA, UNAIDS и УНИЦЕФ. Основен изследовател е за България по проект ESPAD (европейско сравнително изследване за употребата на алкохол, цигари и наркотици сред 16-годишни ученици). Била е дългосрочен консултант на Министерството на здравеопазването за превенция на ХИВ сред млади хора. Автор е на научни изследвания, публикации в научни издания и съавтор на няколко наръчника по здравно образование.
