Всичко е възможно – беше заявката на Европейската комисия, когато през 2019 г. започна инициативата на новия председател – Фон дер Лайен – Зелената сделка.
Пет години по-късно, след неуспехи и корекции, дали курсът все още е същият? Под нарастващия спад на конкурентоспособността на европейската промишленост, проблемите с енергийната сигурност и безпрецедентните геополитически предизвикателства, Зелената сделка се намира в критична повратна точка. Официално преходът остава приоритет за новата Комисия, но изпълнението му е белязано от стратегически корекции и компромиси, които предефинират първоначалната амбиция.
За местните и регионалните власти залозите са високи. Те са на предната линия на Зеления преход с приемането на поредица от европейски закони, регулиращи скъпоструващото изпълнение на планове за устойчива мобилност, внедряването на възобновяема енергия и модернизирането на инфраструктурата. Въпреки това нарастващата тенденция към централизиране на европейските политики и финансиране заплашва да ги маргинализира и да доведе до концентриране на инвестиции във вече добре позиционирани територии, точно във време, когато трябва да се засилят действията на място.
Все по-централизиран модел на управление за зеления преход
С председателството на Фон дер Лайен, ЕС възприе все по-централизиран подход за прилагане на своите политики, превръщайки националните правителства в предпочитани събеседници. Националните енергийни и климатични, социалните климатични планове, механизмът за възстановяване и устойчивост и националните планове за възстановяване на природата подсилиха този модел. Докато местните власти са отговорни за повече от 70% от мерките за смекчаване на изменението на климата, те често са оставени извън формулирането на национални стратегии, които ги засягат пряко.
Днес местните власти са до голяма степен изключени от процесите на вземане на решения. Според доклада на СЕОР „Local Green Transition Prospects for an Inclusive and Competitive Deal“, повече от две трети от анкетираните местни власти съобщават, че не са имали възможност да участват в консултации относно транспонирането на зеленото законодателство и само 4% от регионите и общините вярват, че те наистина са били взети под внимание техните предложения.
Следващото преразглеждане на дългосрочния бюджета на ЕС (МФР) може да изостри тази тенденция. Идеята за консолидиране на цялото финансиране за климата и зеления преход, в единен национален план, набира популярност. На хартия това изглежда по-просто. Но това може допълнително да отслаби ролята на местните власти, като ги сведе до обикновени изпълнители на стратегии отгоре-надолу, вместо да ги разглежда като основни участници в прехода. Вижте повече: ТУК.
ОИСР подчертава значението на териториалния подход към действията в областта на климата, като препоръчва на националните правителства да улеснят разработването на поднационални климатични цели, съобразени с местните реалности, и да осигурят адекватно финансиране за тяхното изпълнение. Без пряко участие в оформянето на националните стратегии, местните и регионалните власти остават с ограничени ресурси и влияние, въпреки критичната им роля в изграждането на дългосрочни инвестиционни стратегии на място.
Зелен преход, който не може да бъде изключен от териториите
Докладът на Марио Драги подчертава неотложната необходимост Европа да ускори прехода си към неутрална по отношение на въглерода икономика и да разгърне значителни инвестиции в зелени технологии, за да засили европейската конкурентоспособност. Декарбонизация на индустрията, внедряване на възобновяема енергия и развитие на устойчива транспортна инфраструктура: успехът на тези политически приоритети зависи в голяма степен от териториалния подход.
Пренебрегването на това измерение крие значителни рискове. Без териториален подход прилагането на Зелената сделка може да доведе до концентрация на зелени инвестиции и работни места в няколко вече конкурентни региона, оставяйки други да се борят да привлекат финансиране. Политиката на сближаване, която в миналото е била основният инструмент на ЕС за осигуряване на балансирано развитие, трябва да бъде в основата на прилагането на новата политика на Европейската комисия за споразумение за чиста промишленост.
Вграждане на многостепенно управление в Зеления преход
В зората на новата фаза в областта на климата ЕС трябва да разреши фундаментално противоречие: Зелената сделка може да успее само ако се прилага на местно ниво, но нейният модел на управление става все по-централизиран. Ако Европейската комисия наистина иска да постигне климатична неутралност, като същевременно запази социалното и териториалното сближаване, тя трябва да разработи стабилна и приобщаваща рамка за многостепенно управление.
Като се има предвид това, три приоритета трябва да ръководят подхода на ЕС:
- Предоставяне на местните и регионалните власти на официална роля в разработването на национални планове за прилагане на европейското законодателство.
- Запазване и укрепване на достъпа до европейско финансиране за местните и регионалните власти. Възникващите идеи на Комисията за следващия бюджет, а именно преминаване към национален план и потенциален единен европейски фонд за конкурентоспособност, рискуват да отстранят местните играчи и да концентрират ресурси във вече конкурентни региони, оставяйки други без необходимите финансови средства за подкрепа на прехода.
- Признаване на местните и регионалните власти като основни инвеститори. Те представляват повече от половината от публичните инвестиции в инфраструктура, свързана с климата.
Ускоряването на Зелената сделка по съвместен и териториално-съобразен начин не само ще повиши конкурентоспособността на ЕС, но и ще го позиционира като лидер в глобалния преход към по-устойчива икономика. В светлината на бързо променящия се геополитически, икономически и екологичен пейзаж, един по-приобщаващ модел на управление с официална роля на местните и регионалните власти е по-важен от всякога.
