Седем демонстрационни модели за съхранение и използване на чиста енергия за транспорта и бита разработиха учени по национална научна програма “Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита” (ЕПЛЮС). Ръководителят на програмата акад. Константин Хаджииванов представи дейността на научния колектив, който обхваща 206 учени и специалисти от 16 партньорски организации от цялата страната. БАН е водещата научна организация по ЕПЛЮС, а финансирането на програмата е осигурено от МОН.
Ефективни методи за улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид са изследвали учените в рамките на научната програма. Разработен е прототип на водороден генератор тип двойна клетка с хибридно електрическо свързване. Генераторът е част от проектите, с които БАН кандидатства за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Демонстрационният модел “Зелена къща” на Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) и ТУ-София се захранва автономно с енергия от възобновяеми енергийни източници. По този начин за първи път в България електроенергията в един от офисите на ИЕЕС е от изцяло чиста енергия. В рамките на ЕПЛЮС учените са разработили и пет вида нови батерии за съхранение на енергия.
През пролетта на 2024 г. ще бъде пуснат в движение и първият тролейбус, обновен по метода ретрофитинг, който се задвижва от батерии и водород. Превозното средство е предоставено от Столична община, а след обновяването му учените тестват електронна система за консумираната мощност при движението му. След приключване на тестовия период тролейбусът с нулеви емисии ще може да се използва в мрежата на градския транспорт в София. По ННП ЕПЛЮС е разработен и първият в страната речен плавателен съд, задвижван с водород и слънчева енергия.
“Постигнахаме основната цел на научната програма – да обединим научната общност в България и да насърчим сътрудничеството между БАН и висшите учебни заведения. Поставихме началото на ново поколение млади специалисти в областта на използването на чиста енергия”, каза акад. Хаджииванов. “Общо 108 публикации в престижни международни научни издания и над 1000 цитирания на тези публикации са изключително добър атестат за качеството на научната дейност”, допълни той.
