Днес се навършват 502 години от началото на една от най-значимите морски експедиции.
На 20 септември 1519 г.португалецът Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие, което завършва през 1522 г.
Магелан установил кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. Той е първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на Земята, с цел да докаже, че Земята е кръгла.
След като през 1492 г. Христофор Колумб открива Америка, той успява да вдъхнови и други корабоплаватели да предприемат все по-дръзки експедиции за откриване на нови земи и приказни богатства. Магелан е именно един от авантюристите. Като убеден католик, той е повлиян от мирогледа на късното Средновековие и идеята светът да бъде подчинен на християнството. Живее в повратен период от историята на човечеството – преходът от Средновековието към новото време.
През 1512 г. той плава до Молукските острови в Югоизточна Азия. Единствено там, на т. нар. Острови на подправките растат индийското орехче и карамфилът. Тези скъпоценни екзотични подправки обещават голямо богатство, защото на европейските пазари за тях се заплаща в злато. Печалбите от продажбата на подправките на първо време осигурява съществуването му, но събужда и жажда за още повече. Така се възражда идеята да докаже, че Земята е кръгла, нещо в което Колумб вярва през цялото си пътуване, но така и не успява да докаже.
Флотилията на Магелан потегля от Санлукар де Барамеда на 20 септември 1519 г. с около 240 члена екипаж.
„Да стане богат, да покори колонии за Испания, да покръсти населението и да се се издигне в обществото – това са били целите на Магелан“, разказва историкът Кристоф Йостман в книгата си „Магелан и първата обиколка на Земята”. От Санлукар де Барамеда флотът отплава най-напред към Канарските острови; след това по продължение на африканския бряг до Сиера Леоне. В най-тясната точка пресича Атлантическия океан и достига до Южна Америка, където днес се намира Рио де Жанейро. Продължава по източното крайбрежие на Южна Америка в търсене на възможност да тръгне на запад. Пътуването се оказва много мъчително. Магелан обаче не се отказва: На 21 октомври 1520 г. той достига нос Кабо Вирхенес – в югоизточния край на днешна континентална Аржентина – и преминава между южния край на южноамериканския континент и остров Тиера дел Фуего. Единият от корабите се изгубва в огромния лабиринт от водни пътища, а друг използва суматохата, за да обърне на бяг обратно към Испания. На намалялата Армада са й необходими шест седмици и много късмет, за да успее да премине през пролива и да достигне Тихия Океан.
В Тихия океан флотата плава в продължение на три месеца и половина в посока север-запад, без да се натъкне на обитаеми острови. Гладът, жаждата и болестите отнемат живота на 19 моряци, преди корабите да достигнат един от Марианските острови и да се запасят с храна и прясна вода. Най-накрая, на 21 март 1521 г. екипажът от 150 моряци акостира на Филипините – те са първите европейци, стъпили на тази територия. За Магелан това се оказва крайна спирка. Неговата цел е да завладее за Испания богатите острови и ако може, да стане техен губернатор. Когато прави опит да покори с военна сила едно от селищата, той е фатално покосен от стрела, напоена с отрова. Умира на 21 април. Останалите кораби бързат да отплават в морето, а един от тях е умишлено потопен, заради липса на достатъчно екипаж.
Под командването на Хуан Себастиян Елкано останалите два кораба отплават от Филипните към Островите на подправките. Там най-накрая се сдобиват със скъпоценния товар и се отправят обратно към дома. На връщане единият от двата кораба потъва по маршрута през Тихия океан.
Почти три години след отплаването на Армадата, Еркано завършва неволната и непланирана обиколка на земята. На 6 септември 1522 г. корабът „Виктория“ достига отново испанското пристанище в Санлукар де Барамеда, оцелелите моряци са едва 20. Пътешествието продължава 1081 дни.
В чест на Магелан от 16 век насам западният пролив е наречен на неговото име – Магеланов проток.
