На 16 януари Православната църква отбелязва празника Поклонение на честните вериги на свети апостол Петър. Затова на някои места денят се възприема като зимен аналог на Петровден. Денят е известен и като Петрово въже и Петрови вериги.
По традиция се празнува за здраве на домашния добитък, да не пада и да не си разранява краката. По време на празнуването не е трябвало да се извършва никаква стопанска и домакинска работа. Добитъкът не се впрягал с цел да се съхрани здравето и плодовитостта му. Къщната работа в този ден била строго забранена – не се пере, шие, плете, тъче и т.н., поради страх от болести и причиняване на трудно зарастващи рани. Спазвало се също и полово табу.
В Северна България празникът продължавал цели три дни, наред с Антоновден, Атанасовден и денят на свети Евтимий, сформиращи празнична единност.
Първият празничен ден – Южници верижници, е свързан и с почитането на едно от най-могъщите божества в славянската митология – Перун. Той е смятан за сътворител на гръмотевицата и светкавицата, за носител на бури и дъжд, за закрилник на бойците и за предводител на отрядите по време на битка.
Поради влиятелната обредност на празничния ден, дедите ни са го определяли като зимен еквивалент на Илинден, както и на празниците, устроени в чест на светците-гръмовержци.