На този ден почитаме паметта на Света великомъченица Параскева. Имен ден имат всички, които се казват като нея или са наричани с производното име Парашкева.
Света Параскева живее в края на втория и началото на третия век. Тя е дъщеря на благочестиви родители, които живеят в Никония, Мала Азия. Родителите нямат други деца. Възпитават дъщеря си с голяма любов. Разкриват й истините на християнската вяра.
Параскева е още малко момиче, когато родителите й умират. Тя получава в наследство голямо богаство. Помни наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребява богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.
Тя също така старателно разпространява словото Божие. Разказва навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбужда силна злоба у езичниците. Параскева решава да не се омъжва. Посвещава изцяло себе си на Бога и на добрите дела.
При гогенията на християните в Римската империя император Диоклетиан я изправя пред съд през 303 г. Съдията заповядва да я пребият, после я хвърля в тъмница. През нощта, когато тя полумъртва лежи в тъмницата, й се явява ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държи оръдията, с които са причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той казва: “Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!”
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявява желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо се радват, като мислят, че тя най-после се е склониа да се поклони на идолите. Всички тръгват към капището, начело със съдията. Като влиза вътре, светицата призовава името на Христа и идолите падат на земята.
Разгневеният съдия заповядва изповедницата да бъде жива изгорена. Поставят я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се моли на Бога, като си спомня тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалват, а засягат някои от езичниците, които се опитват да ги увеличат.
Затова заповядват да я обезглавят. Ден след нейната смърт съдията, който издава присъдата, умира. Тя е погребана в дома си, а на гроба й стават чудеса и се изцеляват хора.









