На днешната дата преди 133 години официално е открита една от най-известните постройки в света – Айфеловата кула.
Лентата за откриването на масивната метална конструкция е срязана на 31 март през 1889 г. Кулата е издигната специално за Световното изложение във френската столица в края на XIX век, когато Париж бил с доста по-ниски сгради от днешните и кулата се виждала почти отвсякъде.
Малко известен обаче е факта, че е била временна постройка и е трябвало да бъде разглобена 20 години след въпросното изложение.
Първоначалната ѝ височина е 312 метра и за времето си е най-високата постройка в света. Задържа първото място чак до 1930 г.
Още в началото много от парижаните изобщо не искали и да я погледнат. Парижката интелигенция, начело с Александър Дюма-син и Ги дьо Мопасан, започва кампания по оплюването ѝ като безполезна и грозна конструкция, която разваля пейзажа във френската столица.
Нарекли се „Комитет от триста“ – по един член за всеки метър от кулата. Рисували апокалиптични картини как кулата се накланя и пада върху Лувъра или Нотр Дам. Самият Мопасан започнал всеки ден да обядва в основата на Айфеловата кула, защото твърдял, че това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала. Постепенно обаче, хората я приемат. Тя остава символ на Франция и Париж и до днес.
Кулата е изградена за 26 месеца и 5 дни от 18 000 метални части, тежащи 10 000 тона. Само един човек загива при строежа, което за времето си е голямо постижение. Отваря на 31.03.1889 г., но тъй като асансьорите все още не работят, на официалните лица им се налага да изкачат 1792 стъпала за да връчат медал на Густав Айфел.
От 06.05.1889 г. е отворена за посещения и се превръща в хит. И до днес се извиват се огромни опашки от желаещи. В емблематичния панорамен ресторант на кулата пък се правят средно по две предложения за брак на ден. Претворявана в хиляди сувенири, магнит за влюбени от цялото земно кълбо кулата се променя и сега. Пребоядисвана е 18 пъти от създаването си досега, като няколко пъти е сменяла цвета си. В началото е била червена, по-късно жълта и кафява. При всяко пребоядисване се свалят 15 тона ерозирала боя и се нанасят нови 60 тона боя.
