Днес Православната църква отбелязва Игнажден.
Това е денят на Свети Игнатий Богоносец. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5).
Св. Игнатий е “мъж апостолски във всичко”, който “грижливо управлява Църквата във Антиохия” – особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.
Според традициите, Игнажден в Източна България е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят “полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако “сполезът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: “Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)”
Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден.
Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки.
Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”.
Според поверията на Игнажден:
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
- Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
- Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
- Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
- Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
- Не се иска и не се дава нищо назаем.
- Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
- Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
- Не се вари боб, за да не бие градушка.
- Не се пере, за да не налети болест.
- Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
- Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
- Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
- Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Трапезата на Игнажден е изцяло постна – с ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, пита с мая, кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният кади с тамян и въглен. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Игнажденската обредност включва гадания за реколтата и приплода по добитъка.
Днес имен ден празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Искра, Искрен, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светослав, Светла, Светлана, както и производните им имена.
