За мястото на изкуството в живота, за пътищата, които ни връщат винаги към дома и за онова чувство на непреходност, което трупаме с времето, разговаряме с прочутия художник Светослав Емандиев в навечерието на един от светлите български празници – Деня на независимостта.
Г-н Емандиев, след 30 десетилетия извън страната се завръщата с юбилейна изложба, разкажете ни повече.
Изложбата е завръщане към България, което закъсня с повече от 30 години. През това време съм работил в Германия, Франция, Люксембург и смятам, че щастието наистина ме споходи в България. Убеден съм, че няма няма нищо случайно. Винаги съм бил свързан със страната и съм се звръщал винаги, когато е било възможно. И сега дойде времето, когато ще предоставя на родната публика творбите, събрани през всичките тези години. Подбрал съм такива, които представят моето развитие като творец – има живописни картини от различни жанрове, портрети, натюрморти, тематични и абстрактни композиции, но голяма част са вдъхновени именно от красотите на България.
Кои са основните послания, които искате да предадете чрез картините си?
Изложбата ми състои не само от картини, има и скулптурни портрети и дърворезби. Със своите произведения, които мога да нарека и послания, художникът е като посредник, който ги прави живи и ги предава на зрителя. За мен изкуството е висше послание между времената, хората, континентите, а творецът е посредникът. Именно живото, оптимистично и жизнерадостно излъчване в моите творби прави впечатление, особено в портретната ми живопис. Неслучайно творческото ми верую е: „Най-висшето изкуство е човечността“. Творбите ми са израз именно на тази мисъл. Бих искал човечността, оптимизмът, жизнерадостта, които съм заложил в произведенията си, да достигнат до хората и ще се радвам, ако елегантността и финеса, които излъчват, докоснат душата на зрителя.
Каква е аудиторията, до която искате те да достигнат?
Творбите са адресирани до всички, които имат сърце и душа, отворени към истинското автентично изкуство. Днес за жалост голяма част от хората, особено по-младата аудитория, живее във виртуална реалност, отдалечени един от друг, от корените си, от природата, дори от себе си, и не знаят какви са истинските ценности. Затова винаги съм се стремял и продължавам да показвам кое е истинно и ценно, кое е важно в човешкото съществуване – не само с творбите си, но и с личния си пример.
Мислите ли, че във времето, в което живеем, хората обръщат достатъчно внимание на важността на изкуството?
Хубав въпрос. Всъщност изкуството е най-висшата форма на човешка изява. Изкуство има във всяко нещо. Но за мен, както споменах, най-висша е човечността. Ако хората се обърнат повече към себе си, към своето вътрешно пространство, ако се развиват, осъзнато се обогатяват, имат положителна нагласа към света и към себе, помагат един на друг, проявяват неподправено добро отношение в общуването с околните, тогава това може би всичко това ще доведе и до преодоляване на кризата в нравствените критерии и до осъзнаване на истински ценните неща в живота и изкуството.
Кодовете, които то разкрива, освен ценностно формиращи, трябва ли да ни карат и да надскачаме себе си в търсене на по-добри пътища за общуване във време, когато всеки е все по-отдалечаващ се от другия?
Погълнати от ежедневните си проблеми, хората понякога забравят, че не всичко е материално и може да се пипне, докосне или види, защото има неща, които могат само да бъдат усетени. Това обаче става само, когато човек работи върху себе си осъзнато, обръща внимание на вътрешния си свят, включвайки в тази работа и своя интелект. Ако човек се развие достатъчно, всички кодове на изкуството, ще бъдат достъпни за него.
Какво ви носи лично на вас удовлетворение – лично и професионално?
В личен план, въпреки наближаващия ми юбилей, се чувствам щастлив и душевно млад. Първо, благодарение на жената до мен, която донесе нов лъч в моя живот, вдъхновение и по-различен поглед върху житейските въпроси. Благодаря и на моите прекрасни деца и внуци, които ме подкрепят в моите творчески начинания, не на последно място – моите приятели, които ценят по достойнство труда ми и творчеството, на което съм се посветил. Не мога да не спомена, че правейки равносметка на професионалната си реализация, се чувствам удовлетворен от това, което съм постигнал, тъй като дори извън страната, съм получавал нужното признание. Дори последната ми творба – бронзова фигура на жена, която изработих в България, ще бъде поставена съвсем скоро в Люксембург.
От камбанарията на вашия житейски опит, кои са уроците, които искате да предадете на близки и приятели?
Житейският опит може и да не е камбанария, която да звъни, но кара човек сериозно да се замисля върху живота. Освен човечността, бих оставил същото послание, което получих като дете от големия график, мой учител, проф. Веселин Стайков: “Дерзайте! Не се ограничавайте в тесните рамки само на един жанр. Оитвайте всичко! Само така човек ще намери себе си в това безкрайно времепространство, което е изкуството и животът”.
Имате ли нещо, за което съжалявате и ако имахте възможност, бихте се върнали назад, за да компенсирате?
Всъщност много за съжаляване нямам, тъй като в момента чувствам истински удовлетворен – най-близките ми хора са добре, хората, тези, които обичам, са до мен. Може би като творец съм пропуснал някои неща, които бих искал да постигна. Но вярвам, че в близко бъдеще и това ще стане.
Защо всеки трябва да остави следа – било чрез картини, добри дела, книги, ценни уроци за децата?
Всъщност дирята, която човек трябва да оставя, е нещо като сияние, което се носи след него. Положителното отношение, топлината, която човек дава на другите, оставят следа, която за мен е вечна.









