Последно спасяване на оцелелите. Това белязва датата 13 април. Годината обаче е далечната 1934. 5 месеца по-рано десетките хора, оказали се на съветския параход “Челюскин” , който потъва в Северния ледовит океан, не подозирали, че ще живеят върху лед.
Плавателният съд бил заклещен от ледовете по време на плаването си по Северния морски път от Мурманск до Владивосток, докато опитвал да установи възможността да се премине Северния морски път с обикновен кораб в рамките на 1 плавателен сезон. На борда му имало 112 души – пътници и екипаж.
Корабът е наименуван в чест на Семьон Челюскин – руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция от 1733 – 1743 г.
Параходът „Челюскин“ тръгва на 2 август 1933 г. На 19 септември ледове обграждат кораба. Той се опитва да излезе от този плен, като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа, в него прониква вода и пътниците го напускат.
На 13 февруари 1934 г. „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали, от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем за няколко дни също обособяват писта.
Първият самолет, който достига до мястото, взема 10 жени и 2 деца. За седмица няколко летци превозват останалите пътници на кораба. Последното превозване е направено именно на днешната дата – на 13 април 1934 г. Общо са направени 24 прелитания за спасяването на хора.
Останките на кораба са открити едва през 2006 г.
