Всеки втори у нас е предубеден към приемането на еврото, едва 32 на сто подкрепят смяната на валутата. Това показва проучване на “Алфа Рисърч”, направено по поръчка на финансовото министерство. Опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Въпреки обществените нагласи датата за приемане на еврото остава непроменена – 1 януари 2024 г.
Като основни проблеми се изтъкват, че немалка част от хората не знаят как ще се превалутират левовете в евро, не знаят и към кого да адресират сигнали за измама.
Бизнесът
Нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Две трети от него (47% напълно и 18% по-скоро) одобряват присъединяването на страната към еврозоната. Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи – 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% – върху собствената им фирма.
От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи. 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% – за ефектите върху компанията им. Според бизнеса от помощ и подкрепа ще се нуждаят преди всичко техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), обучения на служителите при директна работа с клиенти.
Светлина в тунела
Въпреки съществуващите притеснения, една значителна част от сънародниците ни виждат и редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани.
За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.
Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).
Отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото не води обаче еднозначно до неговото отхвърляне. Почти една трета от пълнолетните българи смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са краткосрочни и преодолими. Други 28 на сто са на мнение, че ако бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото.
