Всеки българин изхвърля средно по 41 кг храна годишно. Това пише в своя статия за Климатека екологът Асен Ненов. Той е учил биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители”. Пред БНР Ненов разграничи загубите от преработката на храната и загубите, които се случват в домакинствата. “Разликата е точно разделителната точка, тя е моментът на покупката. От покупката нататък са хранителните отпадъци”, коментира той.
В България се губят над 614 млн. кг храна годишно по веригата, като 43% от нея идват от домакинствата. Хранителните загуби са 57% от нея или малко над 347.7 млн. кг, още преди да бъде закупена и изобщо консумирана – в хранителната индустрия.
“От 43% до 45% са хранителните отпадъци, т.е. от домакинствата се изхвърля, около 55% са хранителните загуби, т.е. всичките етапи на преработката, като на много етапи в този процес от овощната градина до компота от праскови, има много места, в които се изхвърлят части”, обясни Асен Ненов.
Все пак тенденцията има и положителен напредък, подчерта той. Докато хранителните загуби нямат съществена промяна през годините, отпадъците от домакинствата намаляват с близо 30% – от 58 кг/човек през 2020 г. до 41 кг/човек през 2022 г. Разхищението има реална цена – около 300 евро годишна загуба за домакинство и над 9 млрд. евро за икономиката.
“9 млрд. евро защо да ги хвърляме в кофата и после в депото, а не в някаква инсталация за компостиране, с каквито разполагаме вече? Там вече са направени регулации, от тази храна може да се произвежда почва”, посочи Ненов.
Освен загуби за икономиката, хранителният отпадък е и климатичен проблем. Установено е, че около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от хранителните отпадъци на човека.
