Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
четвъртък, 25 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Икономическите неравенства между регионите в ЕС

Kmeta.bg от Kmeta.bg
февруари 23, 2026
в Европа
Време за четене: ~ 1 мин.
8 0
0
5 1
9
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Икономическите неравенства в рамките на държавите са неизбежни; във всички случаи някои региони съсредоточават най-производителните бизнеси, най-талантливите работници и най-смелите предприемачи. Прекомерното отстояние обаче често се превръща в пречка, тъй като семейства с много различен стандарт на живот и потребности стават обект на едни и същи социални политики, а напълно различни местни икономики работят в рамките на един и същ набор от правила. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Крайните неравенства често се възприемат като проблем, който трябва да бъде адресиран – ако не напълно елиминирани, то поне намалявани. Това е и експлицитната цел на кохезионната политика, един от крайъгълните камъни на финансирането от общия бюджет на ЕС за регионите в държавите членки – свиване на неравенствата, което да подобри функционирането на единния пазар.

Колко са големи обаче икономическите неравенства между регионите в отделните държави?

В България често обсъждаме значителното отстояние между София и останалите региони, но този разговор следва да се води в контекста на останалите страни-членки на ЕС. За тази цел разглеждаме различията в степента на икономическо развитие, измерено чрез БВП на човек от населението на ниво NUTS-3 (еквивалент на областите у нас).

Ако се абстрахираме от абсолютните разлики  в икономическото развитие, всъщност разпределението на регионите в отделните европейски държави изглежда доста сходно. Интересен пример е Германия, където разликата между най-силно и най-слабо развития регион на ниво NUTS-3 е почти 10 пъти (при малко под 6 пъти у нас); това обаче отразява и особеното регионално разпределение на страната, в която регионите от това ниво са 400, много по-гранулярни отколкото в повечето страни. Водещите региони там са или индустриалните лидери (Волфсбург, Инголщад) или градски центрове със силни услуги и финансов сектор (Мюнхен, Франфурт на Майн). Сходен модел на разпределение имат още няколко страни – Австрия, Беглия, Нидерландия.

Сред западноевропейските членки на ЕС, Франция се характеризира с относително по-малки регионални разлики, особено сред регионите извън Париж. Испания също има по-малки регионални отлики. Ирландия също е много интересен пример, в който свръхконцентрацията на чужди инвестиции създава огромно отстояние между Дъблин и Югозападния регион, в който е разположен Корк и останалите части на страната. България като цяло наподобява в разпределението на регионите си на близки източноевропейски държави (Румъния, Унгария, Гърция) – с относително малки на фона на Запада различия и ясно изразени региони-лидери.

Ролята на столиците също е нееднозначна. В общия случай столицата е икономически най-развитият регион, въпреки че има примери за обратното – Берлин, Виена и Рим  отстъпват на други региони в съответната трана. В случая на Германия това е следствие от острите разлики в развитието между Източна и Западна Германия, в Италия – на ролята на силните индустриални райони на север, особено Милано. Има обаче и значителни разлики в отстоянието на столицата от останалите региони – докато в страни като Финландия, Испания и Швеция то не е особено голямо, то при други – Чехия, Румъния, в по-малка степен България – столичният регион  е в пъти по-развит от останалите.

Стандартното отклонение в БВП на човек от населението дава поглед към абсолютните разлики в развитието на регионите в отделните държави членки. При повечето страни от ЕС разликите са в порядъка на 5-8 хил. евро на човек от населението, до достигат 20-22 хил. евро в Дания и Германия, най-вече заради тежестта на силно развити региони. Прави впечатление, че тенденцията към увеличение на отстоянието в почти универсална –  с изключение на някои държави като Нидерландия и Гърция, където пикът на неравенството е в разгара на глобалната финансова криза. Темповете на раздалечаване, разбира се, са различни.

Важният извод от този повърхностен преглед на регионалните неравенства в ЕС е, че проблемите на България с неравномерното развитие далеч не са единствени по рода си; те са особено видими най-вече защото регионите на опашката у нас са последни по развитие в целия Европейски съюз. Това обаче означава, че решенията и подходите към децентрализацията и изпреварващото развитие на изостаналите региони могат (и трябва) да са вдъхновение за регионалната реформа и у нас.

Тагове: европаикономически неравенстванеравенстватоп
Предишна Статия

МОН допълва дигиталната раница с нов проект за над 126 млн. евро

Следваща Статия

Козлодуй отбеляза един от най-обичаните български празници (снимки)

Свързани Статии

Овластяване на градовете – двигатели на растеж, иновации и устойчивост в Европа
Европа

България получава близо 1 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост

юни 19, 2026
110
Отпадането на сезонната смяна на часа – пак на дневен ред в ЕК
Европа

Отпадането на сезонната смяна на часа – пак на дневен ред в ЕК

юни 9, 2026
126
Допълнителни ограничения за пластмасови опаковки от август
Европа

Допълнителни ограничения за пластмасови опаковки от август

май 12, 2026
110
Регионалните лидери настояват за справедлив преход в автомобилния сектор и безпрепятствен транспорт в ЕС
Европа

Регионалните лидери настояват за справедлив преход в автомобилния сектор и безпрепятствен транспорт в ЕС

май 7, 2026
105
Европа се затопля по-бързо от останалата част на света
Европа

Европа се затопля по-бързо от останалата част на света

май 1, 2026
105
Набират проекти за нови сгради на училища и детски градини по Плана за възстановяване
Европа

Въвежда се пълна електронна проверка по външните граници на ЕС

април 10, 2026
120
Следваща Статия
Козлодуй отбеляза един от най-обичаните български празници (снимки)

Козлодуй отбеляза един от най-обичаните български празници (снимки)

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

“Парад на Дунав” свързва двата бряга с авиошоу, речно дефиле и концерт

“Парад на Дунав” свързва двата бряга с авиошоу, речно дефиле и концерт

юни 25, 2026
Какви мерки залага Гълъб Донев за повече бюджетни приходи през 2026 г.? (Таблица)

Какви мерки залага Гълъб Донев за повече бюджетни приходи през 2026 г.? (Таблица)

юни 25, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • COREJIO