Изследването Института за пазарна икономика, свързано с икономическите центрове у нас, поставя темата за регионалното развитие на една различна основа. На преден план се извеждат не толкова регионалните различния, колкото потенциалът на районите да се развиват. Дефинираните 16 икономически центъра концентрират голяма част от икономиката на страната, но техният потенциал и траектория на развитие са различни. Много ясно се откроява типологията на различните центрове, като водещ безспорно е центърът около столицата София, следван от петте големи икономически центъра, формирани около градовете с население от над 100 хил. души, както и десетте по-малки центъра, които имат ограничени зони на влияние.
Картата на икономическите центрове позволява да се стигне до някои важни наблюдения. Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
На север подобно взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават центрове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въздействие. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Такъв е случаят със София, но подобно развитие се наблюдава също в Пловдив и Варна.
В периферията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща промишленост в страната. Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта по същия начин, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Загора и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними
икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център. Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.
