“Кърджали” е сред по-малките икономически центрове, като демонстрира стабилен растеж на местната икономика, която успява да привлича значителни по размер инвестиции, фокусирани в преработващата промишленост. Пазарът на труда се справя добре със запазването на наетите, но безработицата остава висока, а заетостта – ниска, отчитат от Института за пазарна икономика. Центърът има една от най-неблагоприятните образователни структури в страната. Демографският потенциал обаче е сравним с този на някои от най-развитите центрове.
Състав и трудова миграция
“Кърджали” е най-малкият по размер на местната икономика център в България. В състава му влиза областният център Кърджали като ядро и три по-малки периферни общини – Момчилград, Черноочене и Джебел. Ядрото приема общо 1,3 хил. ежедневни трудови мигранти от периферията си, като тези процеси имат най-голямо значение за икономиката на Момчилград, където 17% от заетите работят в община Кърджали. Още две общини – Кирово и Ардино, са много близо до критерия от 10% трудови мигранти, което означава, че в близко бъдеще и те най-вероятно ще станат част от центъра. Кърджали е нов за изданието от 2023 г. икономически център, като отговаря на критериите за гъстота на наетите и за трудова миграция, но не и за произведена продукция.
Икономика и инвестиции
Това е най-малкият по размер на икономиката център в страната, като през 2021 г. комбинираната произведена продукция на четирите общини в него е 1,45 млрд. лв. Икономическият ръст в рамките на последното десетилетие е 106%, което поставя център “Кърджали” на трето място по този показател след тези около столицата и Пловдив. Местната икономика се характеризира с най-ниската производителност на труда от всички икономически центрове в страната със средно 13,5 хил. лв. добавена стойност на един нает в нефинансовия сектор.
Водещият сектор за икономиката на центъра е преработващата промишленост, като през 2021 г. той е формирал 48% от обема на добавената стойност в четирите общини. Търговията от своя страна осигурява 11% от добавената стойност, строителството – 8%, здравеопазването – 6%. От гледна точка на разпределението между отделните общини ядрото Кърджали съставлява 75% от местната икономика, а сред периферните общини по-сериозна тежест има Джебел. Икономиката на центъра е доминирана от няколко големи предприятия – производителя на каучукови изделия за автоиндустрията “Теклас България”, който наема почти 3 хил. души, многопрофилната болница в Кърджали, минната “Горубсо” и производителя на хидравлични цилиндри “Кяшиф”. Именно тези големи предприятия оформят значителна част от профила и разпределението на трудовата миграция в рамките на центъра.
На фона на относително малкия размер на местната икономика център “Кърджали” привлича сравнително много чуждестранни инвестиции, като размерът им достига 167 млн. евро към края на 2021 г., или 1802 евро на човек от населението. Почти всички – 164 млн. евро – чужди инвестиции в центъра са реализирани в ядрото. Разходите за придобиване на ДМА, които отразяват текущата инвестиционна дейност на предприятията, възлизат на 167 млн. лв. през 2021 г., като 41% от тях са реализирани в индустрията на центъра, 14% – в строителството, 13% – в търговията, транспорта и туризма. Голяма част от инвестиционните разходи – 134 млн. лв., са фокусирани в община Кърджали, а други 15 млн. лв. – в Джебел. Центърът е сред по-слабо експортно ориентираните от разглежданите в настоящото изследване, като обемът на приходите от износ достигат 775 млн. лв. през 2021 г., съсредоточени почти изключително в преработващата промишленост.
Пазар на труда
Пазарът на труда на икономически център “Кърджали” дава смесени сигнали. От една страна, средната безработица, измерена от Агенцията по заетостта, остава висока – 7,7% на фона на общото възстановяване през 2022 г., а в Джебел тя надхвърля 16%. След пика на безработицата по време на ковид пандемията тенденциите са към спад. Проблемите с безработицата в региона са по-скоро структурни, а не толкова последствие от кризата през 2020 г. Периферните общини се характеризират и с висок дял на трайно безработните, а неактивните в центъра са над 20 хил. души. Коефициентът на заетост на населението на 15 – 64 години е сравнително нисък – 51%, а сред всички центрове с по-ниска стойност е единствено “Козлодуй”.
Същевременно обаче в рамките на последните 5 години центърът регистрира леко повишение с 0,1% (до 24,3 хил. души) в броя на наетите по трудово и служебно правоотношение в период, в който повечето други центрове губят работещи. Икономическото ядро концентрира в себе се почти всички работници, като през 2021 г. броят на наетите в община Кърджали е 19 хил. Средните заплати в центъра също постигат сериозен ръст в този период – 54%, до 1215 лв. средно брутно на месец, като те са малко по-високи в Джебел (1295 лв.). Секторите, които предлагат най-високите заплати в рамките на центъра, са здравеопазването в Кърджали (1897 лв. на месец) и Момчилград (1819 лв. на месец), както и културата, спортът и развлечението в Кърджали (1879 лв. на месец).
Човешки ресурс и работна сила
Образователната структура на населението на център “Кърджали” според преброяването от 2021 г. е особено неблагоприятна. Общините в него са с най-ниския дял на населението с висше образование на възраст 7 и повече години – едва 16,7%; същевременно делът на това с основно и по-ниско образование достига цели 41%, а 2,6% са неграмотните. Разпределението в малките периферни общини е дори още по-неблагоприятно.
На този фон резултатите на учениците в четирите общини са близки до средните за страната и далеч надхвърлят тези в други от по-малките икономически центрове. Прави впечатление, че тези резултати са относително консистентни между ядрото и периферията, ако оставим настрана матурата по БЕЛ, където община Кърджали постига средна оценка “Добър” 3,83.
Сред силните страни на център “Кърджали” са положителните на фона на повечето части на страната демографски показатели. В рамките на десетилетието между двете преброявания общото население е спаднало с 9% до 92,5 хил. души – динамика, сравнима с тази на икономически най-силните центрове. Относително висок – 62,5%, е и делът на трудоспособното население на икономическия център, а делът на населението в пенсионна възраст надхвърля 24%, което също е относително благоприятно.
Демографските процеси сочат към запазване на добрите показатели на центъра в средносрочен план. “Кърджали” има най-високия механичен прираст от всички икономически центрове в страната – 23‰, най-вече благодарение на стабилна миграция от Турция. Основна цел на миграцията са областният център и Джебел. Естественият прираст от – 8‰ също е относително висок, особено в сравнение с по-слабо развитите части на страната.
